![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Изправена в леглото, Табита не можеше да откъсне поглед от екрана. Най-сетне, уплашена за здравето й, една от сестрите успя да й извърне главата и Джут остана така, притиснала длани към бузите си. Нямаше никакъв смисъл да гледа повече. Нека се изтребват, помисли си тя, само да ме оставят на мира. Споходи я странното усещане, че всичко това е предназначено само за нея, че целта е да й докажат колко малко власт има над кораба. И над пътниците, които никога не беше обичала.
Саския я докосна по рамото.
— Това е твоят човек — рече тя, като й сочеше нещо. Гласът й беше разтревожен.
От хигиеничното си убежище Табита наблюдаваше следващата сцена: Септалният коридор бе със зарешетени прозорци и бронирани врати. Войници с червени барети докладваха за успешно завършване на операцията. В краката им лежеше млад пазач от охраната на Понса със сива камуфлажна униформа, голяма червена дупка на гърдите и още една — в главата.
Картината предизвика изблик на гняв и възмущение у присъстващите в стаята. Но вече им показваха следващата сцена — доковете. Под стените със сенчести, почти правоъгълни клетки, където имаше превозни средства с всякакви размери и марки, стояха облечени в брони черноризци и гледаха надолу, към плетеницата от мъртви и окървавени човешки тела. Ръцете на оператора изглежда трепереха, защото картината трепкаше и се местеше, прекъсвана от чести статични смущения. Ала все пак успяха да разпознаят сред обгорените тела Отис и неговите хора. Капитан Джут не посмя да гледа повече. Пак се унесе в мечти за бъдещи победи и величествена разплата. Мислеше си колко ще е хубаво, когато отново завладеят Понса и си възвърнат „Изобилие“.
8.
А на Понса лейтенант Риков беше като обезумял. Битките и взривовете бяха прекъснали почти всички комуникации и създаваха сериозни смущения при наблюдението с мезоскопите. Екранът беше покрит с тъмни петна, налагаше се непрестанно да следят за херметичността на вътрешните преградни стени.
Сержантът от охраната водеше със себе си някаква жена.
— Лейтенант, тази жена твърди, че търсела капитана. Намерихме това в нея. — Беше пластмасова пластина, без никакви обозначения. Лейтенантът я взе и я чукна с нокът. Само един бърз поглед му бе достатъчен, за да установи, че жената е от техническия персонал: разкъсани дрехи, спирална татуировка на ръката, високи ботуши. Косата й беше сплъстена, веждите й се сключваха над носа. Риков забеляза, че неколцина от членовете на екипажа й махат и тя също им отвърна с поздрав.
— Капитанът не е тук — заяви той. — Можеш да говориш с мен.
— Изпраща ме Кстаска да донеса това — тя посочи пластината. — За капитан Джут е.
— Херувимът? Къде се намира тя?
Никой не беше виждал Кстаска от седмици.
— В Мензенцефалонния Нуклеус — отвърна жената. Риков кимна и незабелязано изпрати съобщение до Бюрото да издирят дребното досадно същество и да го сложат под похлупак, преди да им е създало проблеми.
— А това какво е? — попита, когато свърши, той.
— Не зная много, само каквото чух от Кстаска.
— Е, и? — подкани я лейтенант Риков, усещайки, че търпението му се изчерпва.
— Ами… доколкото успях да запомня, това е гласово задействаща се, авторефлексна граматична метасистема. — Тя го погледна колебливо.
Лейтенантът възкликна удивено. Той натисна едно копче на таблото.
— Оператор!
Върху контролното табло мигаха няколко лампички — спешни доклади и съобщения, които чакаха неговия отговор. Риков се огледа. В залата бяха останали само трима оператори.
— Корабна личност! — извика той.
— ЛЕЙТЕНАНТ — произнесе нежен глас.
Риков вдигна пластината във въздуха.
— Познато ли ти е това нещо?
Една от камерите се завъртя.
— ИЗГЛЕЖДА МИ ПОЗНАТО — отвърна гласът.
— За какво се използва?