![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
… СА НЕИЗБРОИМИ… — произнесе през пукот гласът.
— Знаеш ли как се пуска? — обърна се Риков към жената.
— Ами… — тя се поколеба отново. — Мисля, че да. Ще се справя.
Очевидно точно това бе очаквала през цялото време. От коя планета идваха тези хора?
— Трябва да го поставите тук — рече тя и посочи празното четящо устройство до лакътя му.
Ееб и Саския дотичаха в апартамента, заредени с добри новини. Ееб се опитваше да каже нещо, но от устата й се сипеше, порой, сякаш някой я бе пуснал да говори на бързи обороти. Бърните й подскачаха.
— Кстаска — прекъсна я Саския. — Върнала се е!
Застанал до вратата, Кени се оригна одобрително.
— Най-накрая! — плесна с ръце сестрата.
— Алис — произнесе капитанът, която беше напълно облечена, но лежеше в леглото. — Алис!
В стаята се възцари тишина. Саския скочи на леглото и я прегърна.
— Казаха, че Алис е в безопасност — съобщи тя.
— Доджър?…
— Тцъщо и Глеспни! — най-сетне успя да прогъгне Ееб.
— Намерили ли са Тайнствената жена? — попита сестрата.
Саския не откъсваше очи от Табита.
— Намерили са я — каза тя.
— Ох, знаех си, че ще успеят! — заподскача радостно сестрата.
— Къде е тя? — попита капитан Джут, но се интересуваше от Доджър. — Искам да я видя. Доведете я тук.
— Предполагам, че си почиват — обясни, без да я питат, сестрата.
— По-късно ще ги доведат — обеща Саския.
Капитанът не им обърна внимание.
— Къде са?
Саския Зодиак погледна Кени Транта.
— Париетален — произнесе тя.
Капитан Джут знаеше къде е това. Тя скочи с неочаквана енергичност и напусна апартамента. Успяха да я настигнат отвън, където тъкмо се качваше на един мотор.
— Къде отиваш? — извика Саския.
— При Доджър — отвърна капитанът.
— Капитане, трябва да си пазите силите! — примоли й се сестрата.
— Тръгвам — заяви с мрачна решителност Табита. Кени стоеше пред мотора, разперил ръце.
— Но те шъ ви бият — проплака уплашено Ееб.
— Казах, че тръгвам — повтори капитанът. Тя завъртя ръчката на газта.
Кени заобиколи мотора, готов да се метне отзад.
— И аз идвам — рече й той.
— Не, отивам сама — отвърна Табита и в същия миг даде газ. Моторът подскочи и след секунда от нея нямаше и следа.
Десети Париетален беше някъде в средата на кораба, отвъд Централния Гирус. Старите названия вече нямаха никакво значение. В процеса на излизането си в нормалния космос „Изобилие“ променяше формата си, с пропукване се отваряха нови тунели към неподозирани кухини. Вече не приличаше на мозъка, на който го бяха оприличили земните учени. Ала из тунелите и пещерите ехтяха изстрели, стените се разтърсваха от експлозиите на дузина разпокъсани битки. Дори хора, които никога не бяха изпитвали страх, започваха да се питат дали грамадният кораб ще оцелее в това последно изпитание.
Капитан Джут пристигна с антураж, който беше събрала по пътя — босоноги деца и мучащи веспанци, повечето прекалено ентусиазирани от нейната внезапна и неочаквана поява и горящи от желание да й помогнат. Скоро стълбите и терасите се изпълниха от тълпи — фенове на Тайнствената жена и почитатели на Табита. Сред тях беше и отец Льо Кок с дългото си бледомораво наметало, пристегнато с многоцветен колан. Отецът беше готов да посрещне Дявола. Той размаха заострен кол над главите на множеството и успя да сграбчи Табита за ръката в момента, когато си пробиваше път към вратата на апартамента.
— Почакай, капитане, поспри, в името на безсмъртната си душа, умолявам те. — Петела миришеше на кръв, на змии и на отдавна немито тяло. Той заговори право в лицето й. — Тайнствената жена, това са Т и Ж, капитане — Ти Ж — деветнайсет и седем по реда на азбуката, което прави общо двайсет и шест. В Тайнствена имаме още десет букви и става трийсет и шест, капитане. Трийсет и шест, или шест по шест, три шестици, и ето го 666 — Числото на звяра! — Той завъртя очи и стисна жълтеникавите си зъби.
Капитан Джут положи ръка на рамото му. Той отдръпна глава назад и се втренчи в нея през замъглените си очила, сякаш се надяваше да я разгледа по-добре.
— Тези хора с вас ли са, отче?
Той склони глава в престорено смирение.