![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Капитан Гилеспи се облещи в екрана: две лица, които си приличаха като две капки вода, едното с иронична усмивка, другото още замаяно и учудено.
— Проклета да съм — плесна се тя по челото и погледна херувима. — Това е Анджела Джут.
Херувимът промърмори нещо неразбрано. По ръба на летящата чиния пробягнаха светлинки.
— Нямаме сведения за никаква Анджела Джут — обяви Кстаска.
Доджър погледна към голямата бяла врата.
— Във всяко семейство има по една — произнесе тя. — Черна овца.
Херувимът продължаваше да търси.
— Овца ли каза?
— Такава, за каквато членовете на семейството предпочитат да не говорят. Защото е тръгнала надолу по наклонената плоскост. — Капитан Гилеспи присви очи от цигарения дим. — Като теб — добави тя.
Херувимът не отговори. Очите й блестяха, докато обработваше грамадни количества информация.
— Алис ще знае — добави тя.
Доджър извади цигарата от устата си и я посочи.
— Да не говорим за Алис, преди да се е върнала Джоан.
Кстаска се издигна във въздуха и последва котката към вътрешната стая.
Капитан Джут седеше на кушетката до жената, която се наричаше Анджела. Тя огледа с критичен поглед лицето й и произнесе:
— Откъде се взе?
— От Светия гроб — отвърна Анджела, като вдигна глава и се усмихна лъчезарно.
— Сигурно се е присъединила към нас на Венера — обясни Кстаска, която летеше в хиперболична крива около кушетката. — От „Сераф Кайза“.
— Т-т-тялото е п-погребано — шепнеше щастлива Анджела. — Д-д-духът се м-множи до б-безконечност!
Влезе Доджър Гилеспи, за да им прави компания. Застана малко настрани, извън втренчения поглед на капитан Джут.
— Това е тяхната църква — поясни тя, като гледаше Табита. — А този Свещен гроб… как беше там?
— Светият гроб на Разширената невросфера — повтори Анджела. Тя се огледа тържествено, сякаш току-що ги беше покръстила в своята вяра.
— Какво си направила с моя кораб? — попита я дрезгаво Табита.
— Много върви са необходими, за да бъде изплетена Светата мрежа — отвърна с видимо доволен вид посветената.
— Питам какво си направила с Алис?
Анджела Джут продължаваше да се усмихва с невинен вид.
— Напълно възможно е да не си дава сметка за онова, което е сторила — обади се херувимът. — Една толкова сложна операция несъмнено изисква потискане на коровите…
— Ще можем ли да си я върнем? — прекъсна я капитан Джут. Беше допряла длан до бузата на сестра си, сякаш й мереше температурата.
Доджър Гилеспи се намръщи и погледна въпросително херувима.
— Вижте — поде предпазливо отрочето на серафимите. — Уверена съм, че ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да я разпрограмираме. Но не мога да се закълна какъв ще е крайният резултат.
Анджела Джут въздъхна и се протегна, сякаш се будеше от сън. Тя вдигна ръка и нагласи кабелите зад ухото си.
— Табита — заговори тя, като взе ръката на сестра си и я потупа. — Ти си в М-мрежата. Тя те е п-приела в себе си. Т-там ще си в б-безопасност!
Капитанът надникна в тези екзалтирани очи. Струваше й се важно да й опише ситуацията такава, каквато е.
— Отвън не е Проксима — съобщи тя. — Всичко се обърна с краката нагоре. Не ми позволяват да управлявам собствения си кораб.
— Капитане, това е жената, която те спираше — реши да припомни Кстаска.
— Не сега — побутна я Доджър.
Херувимът разтвори мъничките си ръчички.
— Как очаквате да решим проблема… ако скриваме принципно важна информация…
— Предупредих те — рече Доджър Гилеспи.
Анджела прегърна ръката на капитана.
— Мрежата е светлина — произнесе тя. — Мрежата е плътта. Мрежата е не-раз-ру-ши-ма!
Отвън долетя шум. Пангото беше пристигнало.
Шумните, свирепи, кръвожадни орди в Латералната Фисура притихнаха, втренчили изумени погледи, когато над тях се появиха роботите-вертолети. Бяха боядисани в жълто и зелено, за разлика от всички познати досега на борда на кораба, и се спускаха по двойки от бездната над главите им в идеален синхрон, разгъвайки грамадни пластмасови листове, които увисваха между тях като знамена или лозунги.