![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
С остър, сподавен писък третата жертва се строполи на пода и задраска с нокти по гладката повърхност. Качулатите рицари продължаваха да напяват. След миг женската утихна. Беше мъртва.
Изведнъж осветлението в големия амфитеатър се промени. През прозрачните прозорци в тавана неочаквано проникна червеникаво сияние, като отражение от далечни пожарища. Зарята се увеличаваше и скоро дори най-закътаните ъгълчета на помещението бяха облени в алена светлина.
Песента на рицарите утихна.
— Ма-а-амка му мръсна — изруга дрезгаво старецът. — Ка-кво е пък сега то-ова? — Облегалката на количката се измести с едва доловимо бръмчене назад и главата му се повдигна нагоре. Палачът погледна към тавана през отворите на черната си маска.
Над небесните светлини на „Мъркюри Гардън“ сияеха два червени прожектора. Увиснали сред мрака на нощта, те се блещеха надолу като големи, насмешливи очи на някакво недоброжелателно божество. Гледаха право към стареца. Но той си мислеше, че го разглеждат с едва прикрито учудване и възхищение, сякаш очакват да се насладят на следващата му постъпка.
Вътре в черупката от пластмаса, метал и малко плът, зад хърбавите гърди на стареца, туптеше истинско, макар и малко забързано и уморено сърце. Но внезапно това почерняло от възрастта сърце трепна. То се сви, но след това не се разтвори. Сърцето застина.
Върху монитора на предната стена на инвалидната количка замигаха тревожни светлини. Старецът не ги виждаше. Все още гледаше право нагоре, към грамадните червени кълбета. Виолетовите му устни увиснаха и изпод маската се проточи дълга, зеленикава лига.
— Не бе, човек! — проплака задъхано той. Върху пластичните покривала на дробовете му се появиха бръчки. — Недей мен. Недей точно мен…
Той направи опит да повдигне лявата си ръка, но лонгетата отказваше да се подчини. Поклонниците се разкрещяха уплашено. Палернианците пищяха и се дърпаха.
Сякаш подчинявайки се на цвета на заливащия ги отгоре сноп светлина, индикаторите на монитора започнаха да премигват от зелено в червено, в червено, в червено. Монтираната под седалката помпа взе да подава с бясно темпо адреналин, докато не изчерпи резервите си. Черното сърце бе замряло в трайна конвулсия, сякаш искаше да се свие още повече, като пропадаща навътре в себе си черна дупка. Миниатюрна автоматична клапа премина на извънредно захранване. Сърцето продължаваше да е неподвижно. „Тик, тик, тик“ — потракваше клапата, но без никакъв ефект.
По това време рицарите на чистотата бяха осъзнали, че нещо не е наред. Те свалиха маската на палача и един от тях погледна моравото му лице.
— Ами че той е мъртъв…
Това беше достатъчно. Унищожаването на унищожителя от свръхмогъщите червени сфери бе финалният тласък, след който, без никой да обявява тържествения край на религиозното сборище, храбрите рицари се втурнаха през глава към вратата.
Още дълго потракваше миниатюрната автоматична клапа. От време на време я заглушаваха утихващите викове на прегладнелите и прежаднели палернианци. Ала накрая и те замлъкнаха. Клапата продължаваше да тиктака. Най-сетне върху трупа се изкатериха няколко едри насекоми, привлечени от миризмата на спечена кръв и разлагащо се тяло. В началото те се плашеха от звука, но бързо привикнаха, очевидно решили, че не може да им причини нищо. Тогава започнаха да прокопават тунели към вътрешността на ароматната реликва, като се възползваха от многобройните тръбички и дренажи, които вече бяха пронизали сбръчканата кожа.
Колкото и нематериален да изглеждаше, всички се отдръпнаха от малкия русокос призрак, когато изведнъж се озова в колата. Момиченцето премина право през предницата и спря насред кабината. Котаракът Один го подуши и се шмугна под седалката.
— Алис — произнесе капитанът.
— ГОТОВА — отвърна Алис. Гласът долетя от високоговорител, монтиран на близката улична лампа.
Капитан Джут почувства, че сърцето й прескача.
— Тя направи ли ти нещо?
— УТОЧНИ ПОНЯТИЕТО „ТЯ“ — се разнесе от монитора на Кени. Всички се облещиха в транта.
— Питам повредена ли си?
— СЪЩЕСТВУВА ИЗВЕСТНА НЕСТАБИЛНОСТ — отвърна мониторът на китката й.
Капитан Джут погледна сестра си. Анджела съзерцаваше детето-призрак.
— Алис? — продължи капитан Джут. — Ти ме позна.
Този път гласът долетя от улицата:
— РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ТЕ ПОЗНАХ. ПОМНЯ МРЪСНИТЕ ТИ ЧОРАПИ, ОТВРАТИТЕЛНОТО ТИ НАСТРОЕНИЕ, ПОРЕДИЦАТА ОТ УПОТРЕБЕНИ И ЗАХВЪРЛЕНИ ЛЮБОВНИЦИ. ИМЕТО ТИ Е ТАБИТА ДЖУТ И ТИ СИ КАПИТАНЪТ НА ТОЗИ КОРАБ. ОБИЧАШ ДА ПРИКАЗВАШ МНОГО И ВСЕ ЗАБРАВЯШ КЪДЕ СИ ОСТАВЯШ НЕЩАТА. ОБИЧАШ ДА МИ РАЗКАЗВАШ ИСТОРИИ.