Драконите на сломеното слънце [bg]

— Ъша! Това съм аз, Тас! Гигантът още не е стъпил върху мен!

В младостта си Ъша Маджере се бе славила със своята красота. Възрастта само подчертаваше най-хубавите й черти. „Макар че — помисли си Тасълхоф — не изглежда чак толкова красива, колкото ми се стори първия път, когато погребваха Карамон. Косата й блести със съвсем същия сребърен блясък, в очите й още има злато, но в златото няма топлина, а сребърното е потъмняло.“ Изглеждаше посърнала и изморена.

„Тя също е нещастна — каза си кендерът. — Сигурно е заразно. Като шарката.“

— Това трябва да е Палин! — произнесе с облекчение Ъша, вслушана в отварянето и затварянето на входната врата.

— И Джена — изломоти с пълна уста Тас.

— Да. Джена — повтори безизразно Ъша. — Можеш да останеш тук, ако искаш, ъъъ… Тас. Довърши си овесената каша. В казана има още.

Тя се изправи и излезе от кухнята. Вратата се затръшна след нея. Тас продължи да се храни, като с интерес надаваше ухо към разговора, който в този момент се провеждаше в коридора отвън. По правило не подслушваше чужди разговори, понеже не е никак възпитано, но понеже не беше възпитано и да говорят за него в негово отсъствие, чувстваше, че има пълното право да бъде осведомен.

Освен това кендерът започваше постепенно да намразва Палин. Чувстваше се зле, но не можеше да възпре усещането. Двамата бяха прекарали доста дълго време заедно в дома на Лорана, преповтаряйки отново и отново историята му и всичко, което успяваше да си спомни за първото погребение на Карамон. Естествено, беше длъжен да разкраси поне до известна степен нещата, понеже никой кендер не може да живее, без да го направи. За нещастие, вместо да се развесели, магьосникът само се дразнеше от тези украсявания, които се прехвърляха от разказ на разказ. Постепенно Палин бе придобил онова изражение — не както, ако на Тас са му пораснали две глави, а все едно му се искаше да откъсне единствената глава на кендера, да я отвори и да провери какво има в нея.

„Дори Рейстлин не ме гледаше така — каза си Тас, докато обираше с пръст дъното на купата. — Вярно, че понякога се взираше в мен сякаш иска да ме убие, но никога, като че се кани да ме обърне наопаки като ръкавица.“

Гласът на Ъша долетя през вратата:

— … твърди, че бил Тасълхоф.

— Той е Тасълхоф, скъпа моя — отвърна Палин. — Нали познаваш Джена? Ще прекара няколко дни у нас. Би ли приготвила за нея стаята за гости?

Настъпи напрегнато мълчание. Сетне отново се чу гласът на Ъша, студен като остатъците от овесена каша в купата на Тас:

— Палин, може ли да поговорим в кухнята?