![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— О, нима? — отвърнах засегнато, като си помислих за някои възрастни господа от Анна Оока, които сякаш се бяха потопили в меча мас и не сваляха дрехите си цяла зима. Присмял се хърбел на щърбел, мен ако питате.
Доста по-късно ние отбелязахме подобаващо Коледа, като си пийнахме уиски, а после най-сетне си легнахме в леглото, гледахме играта на пламъците на огъня и слушахме тихото хъркане на Иън.
— Хубаво е пак да си си у дома — казах тихо.
— Така е. — Джейми въздъхна, придърпа ме към себе си и аз положих глава на извивката на рамото му. — Знаеш ли, в студа ми се присъни много странен сън.
— Така ли? — Протегнах се с удоволствие на мекия дюшек. — И какво сънува?
— Всякакви неща. — Звучеше малко срамежливо. — Сънувах и Бриана.
— Наистина ли? — Това беше малко стряскащо; аз също бях сънувала Бриана в ледения ни подслон — нещо, което рядко ми се случваше.
— Чудех се… — поколеба се за миг. — Тя има ли родилно петно, сасенак? Ако има, ще ми кажеш ли къде е?
— Има — казах бавно, мислех. — Не знам дали съм ти казвала за него, не се вижда през повечето време, затова от години не съм го виждала. То е на…
Ръката му се стегна на рамото ми и ме спря.
— Малко кафяво петно с формата на диамант — каза той. — Точно зад лявото ѝ ухо. Нали?
— Да, така е. — Беше топло и уютно в леглото, но по гърба ми от шията плъзна студена тръпка. — Да не би да го видя в съня си?
— Целунах я там — каза той тихо.
22.
Искра от древен огън
Оксфорд, септември 1970 г.
— О, Господи! — Роджър се взираше в листа пред него, докато буквите не изгубиха значението си и се превърнаха просто в завъртулки. Но нищо не можеше да изличи смисъла на самите думи, които вече се бяха отпечатали в съзнанието му.
— О, Господи, не! — каза той на глас. Момичето до него изсумтя подразнено и изскърца с краката на стола по пода.
Той се наведе над книгата, покри я с ръцете си и затвори очи. Стана му лошо, дланите му бяха студени и потни.
Седя така няколко минути, бореше се с истината. Тя обаче не искаше да си отиде. Господи, значи вече се беше случило, така ли? Преди много време. И не можеш да промениш миналото.
Накрая преглътна горчивата жлъчка, събрала се в гърлото му, и пак погледна. Още беше там. Малко съобщение във вестник, отпечатано на 13 февруари 1776 г., в американската колония Северна Каролина, в град Уилмингтън.
С прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Джеймс Макензи Фрейзър и съпругата му Клеър Фрейзър при пожара, който унищожи къщата им в селището Фрейзърс Ридж в нощта на 21 януари. Господин Фрейзър, племенник на покойния Хектор Камерън от плантацията Ривър Рън, е роден в Брох Туарах в Шотландия. Той беше добре известен и дълбоко уважаван в колонията; няма живи деца.
Само че имаше.
Роджър за миг се вкопчи в смътната надежда, че не са били те; все пак имаше много хора с име Джеймс Фрейзър, то не беше нещо необичайно. Но не и Джеймс Макензи Фрейзър, който има съпруга Клеър. И е роден в Брох Туарах, Шотландия.
Не, бяха те. Ужасната сигурност изпълни гърдите му и мъката го стисна за гърлото. Очите му пареха и декоративният шрифт от осемнайсети век се размаза пред него.
Значи го беше открила. Клеър. Беше открила своя шотландец и бе прекарала поне няколко години с него. Надяваше се да са били хубави години. Той много харесваше Клеър Рандал — не, това беше меко казано. Ако трябваше да е честен, той я бе обичал и заради нея самата, не само заради дъщеря ѝ.
Дори нещо повече. Той много силно се бе надявал тя да открие своя Джейми Фрейзър и да живее щастливо с него. Знанието — или по-точно надеждата, — че е успяла, беше като малък талисман за него; свидетелство, че вечната любов е възможна, любов, достатъчно силна да устои на раздялата и трудностите, достатъчно силна да устои на времето. И все пак всяка плът е смъртна; любовта не може да надделее над този факт.
Той стисна ръба на масата, опитваше да се овладее. Глупак, каза си. Беше пълен глупак и все пак почувства силна мъка, както след смъртта на Преподобния; сякаш той самият беше осиротял.
Осъзнаването дойде като нов удар. Не можеше да покаже това на Бриана, не можеше. Тя знаеше, че такъв риск съществува, разбира се, но… едва ли си бе представяла нещо подобно.
Той го откри по чист късмет. Търсеше стари балади, за да попълни репертоара си, и прелистваше книга с народни песни. Една илюстрация показваше страница от вестника, в който за първи път беше публикувана една от баладите и Роджър случайно погледна към старите обявления, публикувани на същата страница, когато зърна името „Фрейзър“.