Зовът на барабана [bg]

— Има половин бутилка — казах, вече по-щастлива. — Ще я донеса.

Той ме прегърна и ме дръпна към извивката на рамото си. Въпреки воя на вятъра навън беше доста уютно под наметалата, сгушена до него. Кожата му миришеше на топло и леко солено и аз не можах да устоя, вдигнах глава и целунах влажната вдлъбнатинка на шията му.

— О — потрепери той. — Не прави така!

— Не ти ли хареса?

— Не, хареса ми! Как да не ми харесва? Ама ми настръхна кожата!

— Е, на мен пък ми харесва да ми настръхва — възразих.

Той ме погледна развеселено.

— Наистина ли?

— О, да — уверих го. — Много обичам, когато ме хапеш леко по шията.

Той присви едно око и ме погледна с колебание. После ме хвана за ухото, дръпна главата ми надолу и извърна лицето ми настрани. Прокара език в основата на гърлото ми, после вдигна глава и ухапа леко нежната кожа.

Изстенах и потреперих неконтролируемо.

Той ме пусна, гледаше ме изумен.

— Проклет да съм. Наистина ти харесва; цялата си настръхнала и зърната ти са твърди като пролетни черешки. — Прокара ръка по гърдата ми; не бях сложила импровизирания сутиен, когато се обличах за експедицията.

— Нали ти казах — изчервих се леко аз. — Сигурно някоя от предците ми е била ухапана от вампир или нещо такова.

— Какво? — погледна ме неразбиращо.

Е, имахме време за убиване, затова му разказах набързо за живота и делата на граф Дракула. Той изглеждаше развеселен и ужасѐн, но ръката му продължи с машинациите си и вече се беше преместила под кожената пола и пълзеше под гамашите. Пръстите му бяха студени, но нямах нищо против.

— Някои хора смятат тази мисъл за ужасно еротична — довърших аз.

— Това е най-отвратителното нещо, което съм чувал!

— Не ми пука — отвърнах, изпънах се до него и отметнах глава назад, за да оголя шията си. — Направи го пак.

Той промърмори нещо на келтски, но успя да се надигне на лакът и да се претърколи към мен.

Устата му беше топла и мека и без значение дали одобряваше действията си, го правеше много добре.

— Охххх — потреперих от екстаз, когато зъбите му леко стиснаха меката част на ухото ми.

— Е, виж какво стана — каза примирено, хвана ръката ми и я притисна между бедрата ми.

— Чудесно. А си мислех, че от студа…

— Скоро ще стане много топло — увери ме той. — Сваляй ги, а?

Беше доста неудобно поради тясното ни убежище и се налагаше да сме завити, за да не ни измръзнат голите части, а и си оставаше фактът, че Джейми можеше да оказва само най-основната помощ, но успяхме доста задоволително.

Та покрай всичко това бях доста заета, но по време на един временен застой в дейностите ми усетих неприятното чувство, че някой ме наблюдава. Надигнах се на ръце и погледнах през клоните, но не видях нищо освен горичката и покрития със сняг склон под нея.

Джейми изстена тихо.

— Не спирай — промърмори с притворени очи. — Какво има?

— Стори ми се, че чух нещо — казах и пак се отпуснах към гърдите му.