Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Майко, недей… моля те — прекъсна ги Ели, опасявайки се, че Никол отново ще удари Кати.
Никол се извърна и погледна към разстроената булка.
— Съжалявам — измърмори тя.
— Точно така — изрече ядно Кати. — Извини се на нея. — Аз получих шамара, съдия. Сещаш ли се коя съм — твоята по-голяма неомъжена дъщеря. Тази, която нарече „отблъскваща“ само преди три седмици… Каза, че приятелите ми са „мошеници и аморални“… нали така беше? И въпреки това ще предадеш скъпоценната си Ели, този образец на добродетелта, на един човек, извършил двойно убийство… а друг убиец ще е шаферка…
Почти едновременно всички присъстващи осъзнаха, че Кати не е просто пияна и в агресивно настроение. Тя бе дълбоко разстроена. Дивият й поглед ги проклинаше, докато тя продължаваше несвързаната си реч…
Тя се дави и отчаяно зове за помощ — помисли Никол. — А аз не само че не обърнах внимание на този зов, но дори я блъснах още по-надълбоко.
— Кати — започна кротко Никол, — извинявай. Реагирах глупаво, без да се замисля — тя се приближи към дъщеря си с протегнати ръце.
— Не — Кати отблъсна ръцете на майка си. — Не, не, не… не се нуждая от съжалението ти. — Тя се отправи към вратата. — Всъщност не желая да присъствам на тази проклета сватба… Мястото ми не е тук… Късмет, сестричке. Някой ден ще ми разкажеш как е в леглото красивият доктор.
Кати се извърна и излезе препъвайки се. Докато си тръгваше, Ели и Никол плачеха без глас.
Никол се опита да се съсредоточи върху сватбената церемония, но след нелепата сцена с Кати я болеше сърцето. Тя помогна на Ели да се гримира отново, като непрекъснато се укоряваше, че е реагирала с толкова яд на Кати.
Малко преди началото на церемонията Никол отново отиде до мъжката съблекалня, за да ги осведоми, че Кати е решила да не присъства на сватбата. После хвърли бегъл поглед към събиращите се гости и забеляза, че около дузина хуманоиди вече са заели места. Мили боже — помисли си Никол, — не сме били достатъчно конкретни в поканите. Не беше нещо необичайно някои от колонистите да водят със себе си техните биоти Линкълн или Тиасо със специално предназначение, особено ако имаха деца. Преди да се завърне в булчинската гардеробна, Никол за момент се разтревожи дали ще има достатъчно места за всички.
Миг по-късно, или може би само така изглеждаше, всички придружители на младоженците се събраха на подиума около съдия Мишкин и музиката оповести пристигането на булката. Подобно на останалите Никол се извърна и се загледа в дъното на театъра. Там стоеше нейната прекрасна най-малка дъщеря, още по-великолепна в бялата си рокля с червен кант. Опряна върху ръката на Ричард, тя се приближи по пътеката. Никол се бореше със сълзите, но когато видя големите капки да блестят по бузите на булката, не можа да се сдържи. Обичам те, моя Ели. Колко се надявам да си щастлива.
По молба на двойката съдия Мишкин бе подготвил една по-различна церемония. В нея се възхваляваше любовта между мъжа и жената и се говореше колко значима е връзката между тях за правилното изграждане на семейството. Думите му проповядваха търпимост, упорство и самоотверженост. Отправи молитва, която не принадлежеше към никое вероучение, призовавайки Господ „да събуди“ в булката и младоженеца онази „страст и разбиране, които облагородяват човешкия род“.
Церемонията беше кратка, но изискана. Доктор Търнър и Ели си размениха пръстените и изрекоха клетвата със силен и уверен глас. Извърнаха се към съдия Мишкин и той свърза ръцете им.
— В името на властта, с която ме е упълномощила колонията Ню Идън, обявявам Робърт Търнър и Елеонор Уейкфийлд за мъж и жена.
Докато доктор Търнър внимателно повдигаше воала на Ели за традиционната целувка, проехтя изстрел, почти веднага последван от втори. Съдия Мишкин политна напред и падна от подиума върху двойката младоженци, а от главата му шуртеше кръв. До него Кенджи Уатанабе се свлече на земята. Когато се разнесоха третият и четвъртият изстрел, Епонин се хвърли между младоженците и гостите. Всички пищяха. В театъра цареше хаос.
Разнесоха се още два изстрела, непосредствено един след друг. На третия ред Макс Пъкет най-сетне разоръжи хуманоида ЛИНКЪЛН, КОЙТО беше стрелецът. Макс се бе извърнал в момента, когато чу първия изстрел, секунда по-късно бе прескочил столовете. Но биотът Линкълн, който се беше изправил от мястото си при думата „жена“, изстреля от автоматичния пистолет шест куршума, преди Макс да успее да го свали.