Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Синът на Крауч е бил заловен? — изуми се Хърмаяни.
— Точно така — отвърна Сириус, метна пилешката кост на Бъкбийк, после приседна на земята до хляба и го разчупи на две. — Доста трудно му е било на стария Барти, предполагам. Но е трябвало повечко време да отделя на семейството си вкъщи, от време на време да си тръгва по-раничко от службата… да опознае собствения си син.
Сириус вече гълташе на едри залъци и хляба.
— Ама синът му бил ли е смъртожаден? — попита Хари.
— Нямам представа — отвърна Сириус с пълна с хляб уста. — Аз вече бях в Азкабан, когато го доведоха. Повечето от тези неща разбрах едва откакто съм на свобода. Момчето несъмнено е било заловено сред хора, за които мога да се закълна, че бяха смъртожадни. Но може да е попаднал случайно на лошо място в лош момент, както е станало с онова домашно духче.
— Опитал ли се е Крауч да отърве сина си? — почти шепнешком попита Хърмаяни.
Сириус отвърна със смях, приличащ повече на лай.
— Крауч да отърве сина си? Мислех си, че по-добре си прозряла нрава му, Хърмаяни. Той унищожаваше всичко, което можеше да застраши безупречната му репутация, защото бе подчинил целия си живот на стремежа да стане министър на магията. Вие сте видели как изгонва преданото домашно духче само за да не го заподозрат отново, че има нещо общо с Черния знак. Това не разкрива ли същността му? Бащинските чувства на Крауч стигнаха колкото все пак да изправи сина си пред съд и както е известно, той е използвал дори и процеса, за да покаже колко силно ненавижда момчето… след което го пратил направо в Азкабан.
— Предал е собствения си син на дименторите? — промълви Хари едва чуто.
— Точно така — отвърна Сириус без следа от усмивка. — Видях как дименторите го вкарват вътре, наблюдавах всичко през решетките на вратата на килията си. Момчето беше на не повече от деветнайсет. Натикаха го в килия до моята. Вечерта вече пищеше за майка си. След няколко дни млъкна… Те всички млъкват накрая… освен когато крещят насън…
За момент погледът на Сириус като че ли угасна, сякаш пред очите му хлопнаха невидими врати.
— Значи е още в Азкабан? — попита Хари.
— Не — глухо отвърна Сириус. — Вече не е там. Умря около година след като го докараха.
— Той е умрял?
— И не само той — отвърна с горчивина Сириус. — Повечето полудяват там, някои съвсем спират да ядат. Загубват желанието си да живеят. Винаги се познава кога някой ще умре, защото дименторите първи го усещат и ги обзема някаква възбуда. А това момче изглеждаше болнаво още като го докараха. Като висш министерски служител на Крауч и жена му бе позволено да посетят сина си на смъртния одър. Тогава за последен път видях Барти Крауч, който почти пренесе жена си покрай моята килия. Самата тя вероятно е починала малко след това. От скръб. Залиняла е като момчето. Крауч така и не дойде да вземе тялото на сина си. Дименторите го заровиха извън стените на крепостта, видях ги.
Сириус хвърли парчето хляб, което току-що бе поднесъл към устата си, грабна вместо него шишето с тиквен сок и го пресуши.
— Така старият Крауч загуби всичко точно когато си мислеше, че е успял — продължи той, като изтри уста с опакото на ръката си. — В един момент герой, на крачка от министерско кресло… а в следващия губи и сина си, и жена си, и семейната чест, и — както разбрах, като се измъкнах — огромната си популярност. След смъртта на момчето имаше известно съчувствие към него като баща и мнозина се питаха как е могло добро дете от добро семейство така да пропадне. Общото мнение беше, че баща му никога не се е грижел достатъчно за него. Тогава Корнелиус Фъдж зае най-висшия пост, а Крауч бе изтикан в Отдела за международно магьосническо сътрудничество.