Хари Потър и огненият бокал

— А ти какво мислиш за това, Сириус? — високо попита Хари, а Рон и Хърмаяни престанаха да спорят, за да чуят отговора.

— Според мен и двамата имат право — рече Сириус, гледайки замислен към Рон и Хърмаяни. — Откакто разбрах, че Снейп преподава тук, все се чудя защо Дъмбълдор го е назначил. Снейп винаги се е възхищавал от Черните изкуства, още като ученик се прочу с това. Беше едно такова подло, гнусно момче с мазна коса — добави Сириус, а Хари и Рон си размениха усмивки. — Като пристигна в училище, владееше повече проклятия от половината седмокурсници и веднага се включи в една банда слидеринци, всички членове на която впоследствие се оказаха смъртожадни. — Сириус вдигна ръка и започна да изброява на пръсти имена. — Розие и Уилкис — и двамата бяха убити от аврори в годината преди падането на Волдемар, семейство Лестранж, които още са в Азкабан. Ейвъри… Както разбрах, той е успял да се измъкне по някакъв начин, като разправял, че е действал под въздействието на проклятието Империус… и още е на свобода. Но доколкото ми е известно, Снейп никога не е бил обвиняван, че е смъртожаден… което не доказва и обратното. Много от тях изобщо не бяха заловени. А Снейп е достатъчно умен и хитър, за да успее да се опази.

— Снейп познава Каркаров доста добре, но явно иска това да остане в тайна.

— Ами да, да бяхте видели лицето на Снейп, когато Каркаров влезе в часа по отвари вчера — бързо се намеси Хари. — Каркаров искаше да говори нещо с него, оплака се, че Снейп го отбягвал, и изглеждаше сериозно разтревожен. Вдигна ръкава си и показа на Снейп нещо на ръката си, но не можах да видя какво беше.

— Показал е на Снейп нещо на ръката си? — повтори Сириус, искрено озадачен, прокара разсеяно пръсти през сплъстената си коса, после вдигна рамене. — Е, нямам представа какво значи всичко това, но щом Каркаров е сериозно разтревожен и отива при Снейп за разговор… — Сириус се вторачи в стената на пещерата и направи гримаса на недоумение. — Факт е, че Дъмбълдор има доверие на Снейп, а аз знам, че той вярва и на хора, на които мнозина други не биха повярвали. Но все пак не мога да си представя, че би допуснал Снейп да преподава в „Хогуортс“, ако знае, че той някога е бил поддръжник на Волдемор.

— Защо тогава Муди и Крауч толкова държат да проникнат в кабинета на Снейп? — упорстваше Рон.

— Ами… — бавно започна Сириус — не бих изключил вероятността Лудоокия да е претърсил кабинетите на всички учители, когато е постъпил в „Хогуортс“. Доколкото го познавам, взима много на сериозно защитата срещу Черните изкуства. Не мисля, че той изобщо вярва на някого, и нищо чудно, като се има предвид на какво е бил свидетел. Но мога да кажа за Муди, че никога не убива, ако смята, че може да промени нещо. Винаги довеждаше живи заловените от него. Беше суров, но никога не падаше до равнището на смъртожадните. Виж, Крауч… той е нещо друго… Дали наистина е болен? Ако е така, защо си е правил труда да се промъква чак в кабинета на Снейп? А ако не е болен… Какво е намислил тогава? С какво всъщност толкова е бил зает на финала на Световното, та да не си седи в ложата? И какво е правил през времето, когато е трябвало да си изпълнява задълженията като съдия в турнира?