Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Увлечен от тези думи, избликвали от сърцето на кралицата, Шарни поиска да каже поне една дума в своя защита, но Мария-Антоанета не го остави.
— Какво ли щяха да направят моите неприятели — продължи тя, — ако вие давате пример за измяна?
— Измяна… — едва промълви Шарни.
— Господине, моля, изберете. Или сте безумец и аз ще ви лиша от възможността да правите зло, или сте предател и аз ще ви накажа.
— Госпожо, не казвайте, че съм предател. В устата на кралете това обвинение предхожда смъртната присъда, в устата на една жена те позори. Като кралица — убийте ме, като жена — пощадете ме.
— В състояние ли сте да прецените добре, господин Шарни? — каза с променен глас кралицата.
— Да, госпожо.
— Съзнавате ли вината си спрямо мен и вашето престъпление спрямо… краля?
— Боже мой! — прошепна нещастникът.
— Защото, вие, господа благородници, забравяте прекалено лесно, че кралят е съпруг на жената, която вие обиждате, вдигайки очи към нея. Кралят е баща на бъдещия ви господар, моя престолонаследник. Кралят е по-велик и по-добър мъж от всички вас, един мъж, който аз почитам и обичам.
— О! — издаде приглушен стон Шарни и за да не падне, той се принуди да се опре с ръка на пода.
Неговият стон прониза като стрела сърцето на кралицата. Тя прочете в угасналия поглед на младия мъж, че ще бъде смъртно наранен, ако веднага не изтегли стрелата, която беше забила сама в раната. Състрадателна и добра, тя се ужаси от бледността и слабостта на виновника и не бе далеч от мисълта да извика за помощ. Тя сметна, че докторът и Андре ще изтълкуват лошо припадъка на болния, и затова го приповдигна самичка.
— Да поговорим — каза тя, — аз като кралица, вие като мъж. Доктор Луи се е опитал да ви лекува. Раната, която не беше сериозна, се влошава от странностите на вашия разсъдък. Кога ще ви излекуват раната? Кога ще престанете да представяте на добрия доктор скандалното зрелище на една лудост, която го тревожи? Кога ще напуснете замъка?
— Госпожо — изломоти Шарни, — Ваше величество ме гони… Заминавам, заминавам.
Той направи толкова рязко движение да излезе, че загуби равновесие, залитна и падна в ръцете на кралицата, която се опита да му прегради пътя. Щом почувства допира на топлата гръд, която го подпираше, щом попадна в неволната прегръдка на ръката, която го придържаше, той изгуби напълно разсъдък, устата му се отвори и изпусна палещ дъх, което не бе нито дума, нито пък опит да бъде целувка. Кралицата, обжарена от този допир, смирила се пред слабостта, не успя да изтласка безжизненото тяло в креслото и понечи да избяга, но главата на Шарни бе отметната назад и се удари в облегалото на креслото. Лека розова пяна оцвети устните на Шарни, топла капка се отрони от челото му и падна върху ръката на Мария-Антоанета.
— О, толкова по-добре! — прошепна той. — Толкова по-добре! Умирам, убит от вас.
Кралицата забрави всичко. Върна се, обви с ръцете си Шарни, приповдигна го, притисна безчувствената му глава към гърдите си и сложи ледената си ръка на сърцето му. Любовта стори чудо, Шарни възкръсна. Той отвори очи, но видението бе изчезнало. Мария-Антоанета се ужаси, че бе оставила един спомен там, където мислеше да каже едно последно сбогом. Тя направи три толкова стремителни крачки към вратата, че Шарни едва успя да хване един край на роклята й.
— Госпожо — извика той, — в името на дълбоката ми почит към Бога, много по-малка, отколкото почитта ми към вас…
— Сбогом! — каза кралицата.
— Госпожо, простете ми!
— Прощавам ви, господин Дьо Шарни.
— Госпожо, един последен поглед!
— Господин Дьо Шарни — отвърна кралицата, треперейки от вълнение и от гняв, — макар да не сте най-недостойният от мъжете, довечера, утре трябва или да сте отпътували от замъка, или да умрете.
Кралицата по-скоро молеше, отколкото заповядваше. Зашеметен, Шарни съедини ръце, сякаш се молеше, падна на колене и пропълзя до краката на Мария-Антоанета, която вече бе отворила вратата, за да избегне по-бързо опасността. Още от началото на разговора Андре пробиваше с поглед вратата. Тя съзря младия мъж, паднал на колене, и безсилната кралица. Младото момиче видя очите на господин Дьо Шарни да блестят с надежда и гордост, а погледът на Мария-Антоанета бе угаснал и сведен към земята. Дълбоко засегната, отчаяна, изпълнена с омраза и презрение, Андре не сведе глава. Когато видя, че кралицата се връща, на Андре се стори, че Господ е дал прекалено много на тази жена. Освен трона и красотата тя току-що бе получила и този половин час с господин Дьо Шарни.