Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Кралицата, в сутрешно облекло, с обикновена прическа, влезе внезапно в коридора, който водеше към стаята на Дьо Шарни. Докторът й беше препоръчал да не се колебае, да не се оглежда, а да влезе веднага, решително, за да произведе необходимото силно въздействие. Тя завъртя толкова бързо гравираната дръжка на първата врата в преддверието, че една жена, загърната в наметало, навела се към вратата на стаята на Шарни, едва успя да се изправи и да се удържи на краката си, макар че разстроеното й лице и разтреперани ръце издаваха липсата на спокойствие.
— Андре! — извика изненадана кралицата. — Вие тук?
— Аз! — отвърна пребледняла и смутена Андре. — Да, аз, Ваше величество. Аз! Но, Ваше величество, това вие ли сте?
— О-о, усложнения! — прошепна докторът.
— Търсих ви навсякъде — каза кралицата. — Къде бяхте?
В думите на кралицата имаше известни нотки, които не отговаряха на обикновената й любезност. Един вид това бе начало на разпит, израз на подозрение. Андре се уплаши, тя най-много се страхуваше, че нейната необмислена постъпка ще разкрие чувствата й, които според нея бяха ужасяващи. Толкова горда, колкото си беше, тя се реши да излъже за втори път.
— Тук, както виждате — отговори Андре.
— Без съмнение, но как и защо сте тук?
— Госпожо — отговори Андре, — казаха ми, че Ваше величество е поръчала да ме търсят, и аз дойдох.
Кралицата не повярва и настоя.
— Как отгатнахте къде отивам?
— Лесно, госпожо. Вие бяхте с доктор Луи и са ви видели да преминавате през малките апартаменти, явно сте имали намерение да дойдете в това крило.
— Добре — продължи кралицата, която все още се съмняваше, но вече не беше толкова строга.
Андре направи последно усилие.
— Госпожо — каза тя, усмихвайки се, — ако Ваше величество имаше намерение да се крие, тя не би трябвало да се появи в закритите галерии, както направи сега, за да дойде тук.
„Тя има право — каза си кралицата, — стократно има право. Аз имам лошия навик да не се старая да отгатна никога и тъй като малко се впускам в разсъждения, не се доверявам на разсъжденията на останалите.“ Кралицата чувстваше, че ще има нужда от снизходителност, ето защо й беше необходимо доверено лице. Понеже нейната душа не бе сбор от кокетство и недоверие, както е обикновено при другите жени, кралицата вярваше на приятелски чувства, а и тя самата можеше да обича. Жените, които нямат вяра в себе си, не се доверяват и на другите. Голямото нещастие, което наказва кокетките, е, че никога не вярват в обичта на своите любовници. Мария-Антоанета бързо забрави за впечатлението, което й направи госпожица Дьо Таверне пред вратата на стаята на Шарни. Тя взе за ръка Андре, накара я да отключи вратата и като мина бързо първа, влезе в стаята на болния, докато докторът и Андре останаха отвън. Щом кралицата се отдалечи, Андре вдигна към небето изпълнен с гняв и болка поглед, в който изразяваше нещо като яростно заклинание.
Добрият доктор я хвана под ръка и тръгна по коридора.
— Смятате ли, че тя ще успее? — попита той.
— Да успее, в какво да успее? Боже мой! — възкликна Андре.
— Да накара да пренесат другаде клетия безумец, който може да умре тук, ако продължат бълнуванията му.
— Ще оздравее ли другаде? — попита Андре.
Докторът я погледна изненадан и разтревожен.
— Смятам, че да — отговори той.
— О! Дано успее тогава! — отвърна клетото момиче.
55.
Възстановяване на силите
В това време кралицата бе отишла право към креслото на Шарни. При изтропването на пантофите й по пода Шарни повдигна глава.
— Кралицата! — тихо каза той и се опита да стане.
— Кралицата, да, господине — побърза да каже Мария-Антоанета, — кралицата, която знае какво вършите, за да загубите разсъдъка и здравето си, кралицата, която обиждате по време на вашите бълнувания, кралицата, която обиждате и когато сте в съзнание, кралицата, която се грижи за своята чест и за вашата сигурност! Ето защо тя идва при вас, господине, и не трябва да я посрещате така.
Силно развълнуван и разтреперан, Шарни беше станал.
— Възможно ли е — продължи кралицата, трогната от уважението и от мълчанието му — един благородник, известен някога като един от най-преданите на короната, да злепоставя като неприятел доброто име на една жена? Защото, запомнете, господин Дьо Шарни, още при първата ни среща сте видели не кралицата, а жената, и вие никога не бива да го забравяте.