Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Служебните докове пустееха. Висшите чиновници от Библиотеката и институтите за миграция, търговия и война вече бяха побързали да заминат. Оставаха само екипите на Уер'-К'кинн, които изпълняваха спасителни мисии или поставяха сигнални фарове, за да отклоняват движението покрай опасните райони. Благородна задача. Хари също би могъл да прекарва дните си по този начин, да спасява животи и да закърпва разплетената тъкан на галактянското общество. След основното разкъсване Институтът по навигация бързо трябваше да възстанови търговията, за да помогне за възраждането на цивилизацията.

„Но Уер'К'кинн не ме включи в тази мисия. Предполагам, че старият октопод си знае работата.“

Малко по-нататък бе старата наблюдателна платформа на Хари, специално създадена за преминаване през мемоджунглите на Е-пространството. Макар че това щеше да е най-опасната му мисия, той откри, че ускорява крачка, тласкан от странно нетърпение.

Внезапно осъзна, че си тананика под нос същата песен, която, преди да заминат, умблираха новите роднини на Алвин.

Натрапчива мелодия.

Подходяща за пътуване.

Балада за очакването.

Докато товареше в трюма уредите на Уер'К'кинн, нови хаотични вълни обляха планетоида. Древните каменни стени пъшкаха с екливи вибрации и караха палубите на кораба силно да се разтърсват. Хари трябваше да отскочи настрани, когато от горната лавица се стовари недостатъчно добре закрепен сандък. Благодарение на слабата псевдогравитация в Каззкарк, той успя да се предпази, но уредът се пръсна на малки парчета по пода.

Хари се зае да ги събира и чу виеща сирена, която съобщаваше за вакуумен пробив. Настръхналата му козина се заглади едва след няколко дури. Явно стените на доковете бяха издържали — поне засега.

Той излезе навън, за да отиде в паркирания до станцията му малък тенанински кораб. Когато мина през херметичния шлюз, Хари високо извика пилота:

— Каа! Готов ли си за излитане? Ако все още искаш да дойдеш с мен, аз заминавам след по-малко от мидура.

Яхнал шестонога машина, лъскавият сив делфин се появи от контролната си кабина. Каа започваше да изглежда уморен. Вече имаше седмици, откакто не беше плувал. Освен периодите за почивка в малкия воден резервоар, той бе прекарал повечето време върху водната седалка на ходещото устройство.

— Много бих искал — изсъска пилотът. — Уви, трябва да остана тук, докато с-с-се върне Дуер.

Хари се огледа наоколо.

— Хм, по дяволите — изсумтя той. — Сега пък къде е отишъл Дуер?

Откъм задната врата се обади друг глас, който изговаряше англическите думи с мазни, почти съблазнителни нотки:

— Така, така. Предполагам, че младият човек се опитва — да, за пореден път! — да убеди женската си сънародничка — Рети — да тръгне с него. Не мислиш ли така и ти?

Той не вярваше, че предстои така нареченото „голямо разкъсване“.

— Тези смущения ще преминат — весело ги бе уверил Киуей Ха'аулин. — Не твърдя, че всичко ще остане както си беше. Докато векове наред възстановяват всичко, институтите и великите кланове няма да могат да наказват малките преждевремски колонии… и контрабандистите! Не усещате ли възможността за голям бизнес? Аз ще играя ролята на търговски агент на Джиджо, да! В пълна тайна, като външна свръзка на Шестте или Седемте раси, ще предлагам примитивни туземни оръдия на колекционерския пазар и ще направя всички ни много богати!