![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Изглежда малко вероятно. Ние смятаме, че до трийсет процента от точките на прехвърляне в Галактика втора поне отчасти ще продължат да функционират. Разбира се, по време на най-тежката част от кризата метричните контракции ще свият всички равнища на хиперпространството. Тежко на онези кораби, които се опитат да наберат псевдоускорение в този момент! Но това едва ли ще представлява неудобство за огромните бойни съдове, които обсаждат родната ти слънчева система. Те ще са в безопасност, стига да останат в нормалния космос и да не използват вероятностни оръжия, докато разкъсването не свърши.
Естествено ние предполагаме, че последиците за Галактика четвърта ще са много по-сериозни.
Хари кимна.
— А вие ме пращате точно там.
— Отказваш ли? Мога да пратя някой друг.
— О, нима? Кой друг би се съгласил да влезе в Е-пространството в такъв момент?
Уер'К кинн отговори с красноречиво мълчание. Единствено Хари от малкото му останали служители притежаваше нужния опит — и дарби, — за да има надежда за успех в странното царство на живите идеи.
— Е — изсумтя шимът. — Защо не, по дяволите? Казвате, че би трябвало да имам достатъчно време, за да оставя нови камери по Пътя от тук до Галактика четвърта и да се върна, преди да е настъпила кулминацията на кризата, нали така?
— Точно така — увери го Уер'К'кинн. — Но ние допълнихме традиционните си изчисления с нови анализи, като използвахме вълконските методи на математически заклинания, съдържащи се в съобщението от Земята. И двете системи категорично го потвърждават. Основното разкъсване би трябвало да стане след твоето завръщане.
Последва нова продължителна пауза.
— Разбира се, и без това щях да отида — мрачно каза Хари.
Тиха въздишка. Нервно свиване на пипала.
— Зная.
— В името на Петте галактики — прибави шимът.
— Да. — Гласът на Уер'К'кинн секна. — В името на Цивилизацията на… Петте галактики.
Най-тежката част от евакуацията изглежда беше отминала. Докато по булевардите на Каззкарк мародери ровеха из останките от толкова много припрени заминавания, Хари крачеше до летящия във въздуха товарен робот, който носеше приготвените за Е-пространството капсули на Уер'К'кинн.
Камерите можеха да осигурят повече информация за силите, които в момента разтягаха свързващата тъкан на пространството. Навярно следващия път — след стотина милиона години, — разумните същества щяха малко по-добре да разбират положението.
А следващ път щеше да има. Докато вселената се разширяваше, все повече от древните „дефекти“, които свързваха галактиките, щяха да се разпъват и накрая да се късат. Броят на точките на прехвърляне постоянно щеше да намалява, нишките им щяха да стават все по-малко и скоростните пътища в хиперпространството щяха да са все по-недостъпни.
„Колкото повече остарява, толкова по-безинтересно и опасно място става космосът. В дните на Прародителите всичко трябва да е изглеждало толкова близо и лесно — помисли си Хари. — Време на вълшебства, в което е било почти ежедневие да създаваш пътища между две точки в седемнайсет свързани галактики.“
Той изпъна рамене.
„Добре де. Поне ще участвам в нещо важно. Даже Уер'К-кинн да преувеличава шансовете ми да се върна обратно.“
Когато за пръв път пристигна тук от школата на Института, Каззкарк бе изглеждал безупречно. Сега коридорите като че ли бяха обгърнати в мъгла от прашинки, които трусове и хаотични вълни събаряха от стените. Всъщност пристъпите бяха станали толкова чести, че Хари вече почти не им обръщаше внимание.
„Това просто показва, че с времето дори аномалията може да стане нормална.“
Когато наближи доковете, видя голяма група хуунски чиновници и техните семейства, които носеха багаж и теглеха гравитационни колички, готвейки се да се качат на транспортен кораб за родните си светове. Сред опашката цареше строг ред, както можеше да се очаква от хууни. И все пак в тях имаше някаква промяна. Не бяха толкова кисели и изглеждаха по-енергични от другите представители на расата им.
„Заради дрехите им е! — внезапно осъзна Хари. — Алвин ги е накарал да облекат хавайски ризи!“
Наистина, приблизително една трета от едрите двуноги бяха изоставили по-типичните бели или сребристи роби и носеха туники с пищни флорални мотиви — разцепени на гърба заради острите им шипове. Докато търпеливо чакаха на опашката, те умблираха и в съседните коридори отекваха звуци, далеч по-живи от обичайните за хууните погребални напеви.
Особено един израз на галшест едва не накара Хари да се препъне.
„Ако не ги познавах, бих се обзаложил, че на англически това се превежда като „хей хо“!“