Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Празни товарни контейнери бяха покрити със синьо-златни драперии като тържествена сцена за скианото. Заобикаляха го двайсетина помощници от всякакви раси. Главата му стърчеше над другите и напомняше на огромен нос на кораб. Единият му чифт очи непрестанно блестеше, сякаш осветяваше път в топла нощ.

Повечето от последователите му вече се бяха пръснали по далечните краища на цивилизования космос, за да разпространяват уникалното си послание за лично спасение, но тази група бе останала при водача си и пееше химни, от които Хари настръхна.

— Какво има? — попита Дуер той, като застана до него. Шимът веднага забеляза Рети, дребна човешка фигура, седнала настрани от другите, с лице, обляно от светлината на малък компютър.

— Внимавай! — изръмжа Дуер и силно го дръпна назад за яката.

— Хей! — опита се да възрази Хари, но в този момент в съседния сандък се забиха няколко стрелички.

Той премигна.

— Някой стреля по нас!

Дуер рискува да надзърне иззад ъгъла, после даде знак на Хари и Киуей, че могат да погледнат. Той посочи към двама облечени в синьо помощници — гело и паха, — които стояха на пост до подиума и гледаха с очевидно предизвикателство. Двете раси бяха ъплифтирани като воини с вътрешно заложена враждебност. Макар че сега се бяха посветили на религия, проповядваща мир, те бяха получили задача, достойна за качествата им. Докато гелото размахваше тояга с метален връх, пахата използваше просто устройство — ръчен катапулт като онзи, който по-рано носеше Дуер.

— Интересно — обади се Киуей. — Тъй като не разполагат с по-модерни оръжия, те бързо са се върнали към преимуществата на вълконските изкуства. Няма съмнение, че Рети ги е научила. Навярно новата им вяра ги предразполага към по-голяма възприемчивост.

В отговор на глупавата забележка Хари сви рамене.

— Не ни позволяват да се приближим. Защо? — попита Дуер той.

— Предупредиха ме повече да не безпокоя Рети. Казаха, че съм я разсейвал. Те не могат да убият свещен земянит. Но тъй като „съдбата на Земята е да страда за всички нас“, нямат нищо против да ми строшат някой и друг кокал. Ако бях на твое място, щях да внимавам.

— Виж, Дуер, нямаме много време — избухна Хари. — Рети е решила да остане при хора, които ще я обичат и ще се грижат за нея. Това е много повече, отколкото имат останалите в тази вселена и е за предпочитане пред възможността да дойде с нас! Време е да я оставим сама да направи избора си.

Дуер кимна.

— При нормални обстоятелства бих се съгласил с теб. Рети ми носи само неприятности. Единственото ми желание е тя сама да реши. Има само един проблем. Нещата могат да не се окажат точно такива, каквито ти току-що ги описа.