![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
В такъв случай просветлението може би завинаги е щяло да остане погребано в душите им. Никой цивилизован хуун не би рискувал живота си в морето. Самата мисъл би била абсурдна за тях.
Освен това кой хуун може да плува? Нищо в родословното ни дърво не загатва за начина, по който настръхват хуунските бодли при вида на ледените айсберги на накъсания от буря хоризонт или при мелодията на въжетата и брезента, които напяват като майка, умблираща на детето си.
Това е било открито само на Джиджо, когато нашите предци са се отказали от статуса си на звездни богове и от всички задължения и надежди, възлагани ни от гутхатсите.
За да съм справедлив, трябва да кажа, че нашите патрони навярно са имали добри намерения. В крайна сметка на тях дължим разума си. Галактянското общество налага строги стандарти, които старите раси следват при ъплифтирането на своите клиенти. Гутхатсите са използвали най-силните ни расови особености — лоялност, чувство за дълг, посветеност на семейството, — за да ни насочат по тесния ни път. Към благоразумна, педантична отговорност.
И все пак Дор-хинуф и народът й едва сега научават как са ни измамили нашите патрони. Че са ни лишили от най-голямото ни съкровище. Скъпоценност, която сме си върнали едва, след като сме избягали… от училище и сме поели към реката.
Към Джиджо, където хууните най-после са си взели обратно откраднатото.
Нашето детство.
Ларк
Трансцендентните портали изглежда бяха свършили миграцията си и се издигаха нагоре от повърхността на бялото джудже. Сега всички огромни игловидни структури блестяха в много по-висока орбита над рояка на кандидатите.
Под тях вреше котел от огън и смут, докато милиони гигантски космически кораби отчаяно се бореха за оцеляването си. Вече разбъркани от вълните на хаос, всички стройни спирални редици сега бяха напълно разпокъсани и се разделяха на безброй ужасни въртопи. Пресичаха се двигателни резонанси и предизвикваха притеглящи полета, които рязко сблъскваха съдовете един в друг.
Експлозиите като че ли проблясваха нагоре-надолу по плътно наблъсканата с кораби фуния и превръщаха онова, което преди бе жива материя, в бял плазмен огън.
Сякаш, за да направят положението още по-ужасно, по време на краткото си пътуване всичките гигантски игли изстрелваха яростни лъчи, за да заловят по няколко десетки, явно избрани случайно космически съдове и да ги повлекат след себе си като със светлинни ласа.
Онези, които случайно се допираха до пипалата, мигновено се изпаряваха в космоса.
„Защо? — поразен от гледката, попита Ларк. — Защо го направиха?“
Разчиташе Линг да му обясни, тъй като преди тя беше принадлежала към звездна раса и бе прекарала повече време в проучване на трансцендентната инфомрежа. Но любимата му изглеждаше също толкова ужасена.
„Аз… нямам представа… Освен ако вече не са попълнили квотата си от кандидати и са решили, че нямат нужда от повече… А може би хаотичните вълни са станали силни и те са били принудени да прекратят с изпращането на други в следващото равнище.“
Той поклати глава и изтръска един от симбионтите, който неотдавна се бе настанил там и поглъщаше последните фоликули в коренчетата на космите му.
„Но това не обяснява ужасното равнодушие към живота! Онова там са разумни същества! Квадрилиони! И всяко едно от тях е принадлежало към някоя древна раса, която усърдно се е усъвършенствала векове наред, само за да дойде тук…“
Линг хвана ръката му и го погали, като се притисна към него.
„Въпреки това, Ларк, в сравнение с трансцендентните, те са като обикновени животни. Могат да бъдат жертвани. Особено ако гибелта им изпълнява някаква по-висша цел.“
Той запремигва.
„По-висша цел ли? Каква цел би могла да оправдае…“
Ларк млъкна, когато осъзна ново присъствие, което се протягаше към тях по мисловните пътеки на мрежата. Скоро разпозна своя някогашен учител… после враг… а сега просто приятел.
„X“, преобразеният трек, който беше правил самостоятелни проучвания и искаше да сподели откритията си.
„Джофурите са се отказали от надеждата някога да се завърнат при клана си и успешно да завършат мисията си. Нещо повече, те съзнават, че не им остава много време. Скоро макросъществото, от което в момента сме част — онова, което вие наричате „Майка“, — окончателно ще завладее „Полкджхи“, като проникне в машинното отделение, последната крепост на джофурския екипаж. И тогава ще престанат да бъдат джофури — поне според собственото им тесногръдо определение.
Затова са решили да предприемат драматичен курс на действие. Краен акт на отмъщение.“