Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Хари вдигна вежди.
— Какво искаш да кажеш?
В отговор Дуер посочи с ръка.
— Погледни надясно зад подиума. Виждаш ли нещо там? Зад онази завеса?
Хари отново въздъхна и впери поглед към пъстрия воал между две огромни колони, точно зад медитиращите последователи на скианото.
— За какво говориш? Не раз…
Той млъкна. Нещо отзад се движеше. Отначало очертанията му напомниха за ъгловата машина с остри ръбове за рязане. После случаен полъх на вятъра притисна завесата към нещото и разкри фигура на богомолка.
— За Ифни… — промълви Хари. — Какво прави там отзад тандуас?
Беше сигурен в едно — никой тандуас не би се присъединил към ереста на скианото! Безсмъртието на някаква абстрактна „душа“ не можеше да го привлече повече от възможността да смазва враговете си или да налага расовата си воля на непокорния космос. До този момент ограниченията на ритуалите и закона бяха сдържали тези импулси — тандуасите рядко убиваха открито, без външното прикритие на галактянската законност. Но ако цивилизацията се разпаднеше? Носеха се слухове за тайни бази, пълни с безброй яйца, готови да се излюпят при първо нареждане.
— Защо пахата и гелото просто си стоят там? — гласно се зачуди той. — Сигурно не са разбрали…
— Разбрали са — прекъсна го Киуей. — Виж как стоят с гръб към завесата, сякаш за да не забелязват какво има отзад. Явно имат заповед. Тандуасът е тук с някаква одобрена от скианото цел!
„Цел ли?“ Хари нервно заподръпва палци… докато не му хрумна идея.
— Киуей, дай ми инфоплочката си. Искам да опитам нещо.
Синтианинът се подчини и шимът тихо започна да подава команди на малкото устройство. Като използва статуса си, той задейства издирващи програми, които да проверят за излъчвания от компютъра на Рети. С малко късмет скоро трябваше да…
— Готово! — съобщи той и спътниците му наведоха глави към него. На лявата половина на екрана внезапно се появи младата джиджоска жена. Вдясно видяха копия на двете схеми, към които бе приковано внимание той.
— А сега какво? — попита Дуер. — Ще използваш връзката, за да разговаряш с нея ли? Гарантирам ти, че просто ще се ядоса и ще я прекъсне.
Хари сви рамене.
— Надявах се първо да пошпионирам. — Той внимателно разгледа изображението в дясната половина на дисплея. — Прилича на списък с планетите, на които в последно време култът им е пратил мисионери. Повечето са търговски светове с добри пространствени контакти и космополитни култури, които не потискат странните религии. Тези типове са умни. Но не виждам какво общо има това с…
Той млъкна, когато на лицето на Рети се изписа самодоволно изражение.
— Този е съвършен! — с явно удовлетворение каза тя.
Образът се разлюля, когато момичето се изправи и пъхна компютъра подмишница. Хари мъгляво различи сините драперии и лицата на приклекналите последователи на скианото, загледани в някакъв далечен хоризонт. Картината се възстанови, когато Рети спря и високо обяви:
— Учителю, избрах къде да отида. Виждаш ли? Ето, посочила съм го тук!
Камерата се завъртя наопаки и за миг улови пъстър земен папагал, който се разхождаше върху масивно рамо. После Рети насочи екрана право към внушителната глава на скианото. Горният му чифт очи светеше като фарове, насочени към потомците, докато долният блуждаеше в търсене на абсолютната истина.
— Това е 3'орнуп! — продължи момичето. — Сигурна съм, че си чувал за него. Там има необходимата атмосфера и всичко останало, за да се чувствам добре. Има и човешки търговски космодрум, в случай че някога ми потрябва собствения ми вид… — което е малко вероятно, но по-добре да не отрязвам всичките си възможности, нали така?
Както и да е, ти вече прати там малка мисия, но планетата е на подходящо място, има много космически пътища, водещи във всички посоки, накъдето да пращаме новопокръстените. Мисля, че 3'орнуп се нуждае от по-висш пратеник, нали? От някой като мен! Ще се кача на последната транспортна совалка за Галактика трета. Остава ми по-малко от половин мидура, така че с твое позволение…
Немигащите очи на скианото най-после помръкнаха. Долният чифт се обърна към Рети.
— Такъв пост е под достойнството ти, скъпо мое вълконско дете. Няма да позволя да се занимаваш с ежедневни задачи, да проповядваш и дишаш един и същ въздух с неверниците.
— Но аз…
— Голяма награда очаква достойните — напевно продължи мисионерът с далечен, царствен глас. — За нея много отдавна са загатнали собствените ти светци и пророци. Иисус и Исайя, Мохамед и Буда… всъщност всички велики мъдреци на твоята благословена и прокълната раса, чиито страдания в мрака са й позволили да види нещо, останало скрито за другите, обитаващи света на светлината.