![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Дуер изглежда доволен. Наистина ми се струва, че неговата главна цел бе да получи каквото може от Калнокракия, преди двамата с Каа да заминат на дългото си пътуване обратно към Джиджо.
Преди всичко да се разпадне.
Петте галактики се олюляват и разтърсват и моментът на разкъсването наближава.
Космическите трусове се усилват и пукнатините по стените на древния планетоид се умножават. Става очевидно, че дори изолираният Каззкарк не може да бъде убежище от наближаващите конвулсии. Бежанският поток промени посоката си и вече базата напускат повече кораби и разумни същества, отколкото пристигат. Половината от нормалните космически пътища са прекъснати и мнозина използват останалите стабилни трасета, за да се приберат у дома си, докато все още има време.
Сред заминаващите най-странно изглеждат облечените в синьо-златни роби проповедници, които разпространяват евангелието на чудата вяра — вяра, насочена към спасението на индивидите, а не на расите. Вяра, в която Земята играе главната роля на планета-мъченица.
Секта, която проповядва обич към родния свят на земянитите и в същото време се радва на неговото разпване.
Нямам представа дали същото послание е било разпространено на милиони други места и от същото скиано. Така или иначе, култът изглежда, е докоснал струна, която отеква в тези тежки времена. Пръснали се из космоса, за да разнасят вярата си, мисионерите се възползват от хаоса и нестабилността на по-древните религии.
И в центъра на събитията, изпълнявайки ролята на главен помощник на скианото, е Рети, младата човешка женска, която изглеждаше толкова дива дори на далечния Джиджо. Преобразена с помощта на козметичната хирургия и новите си одежди, тя примамва и заповядва на новопокръстените — даже на образовани звездни пътешественици, — като някой надменен господар от древен клан патрон.
И те го приемат! Дори почтително й се кланят, докато папагалът на рамото й кряка остри забележки.
Никога не съм виждал човек да се държи по-самоуверено или по-арогантно от нея.
Междувременно самото скиано бавно се разхожда насам-натам и в единия му чифт очи проблясва зловеща светлина, докато другият като че ли гледа към далечни хоризонти.
Естествено Дуер не успя да убеди Рети да напусне тази фанатична група. Тя не отстъпи дори, когато Хари Хармс й предложи да я отведе на родния й свят, колония, разположена надалеч от сегашния смут, където би могла да намери убежище и спокойствие при собствения си вид.
Хари и Дуер изразиха възмущението си. Но честно казано, за мен непреклонната воля на Рети е разбираема. Тя е открила колко е приятно да се чувстваш значим сред хора, които те ценят.
Почти е време да оставя дневника си. Дор-хинуф ме очаква в жилището на родителите си, където членовете на местната хуунска общност отново ще се съберат на вечеря и поетичен рецитал. Нещо съвсем нормално у дома на Джиджо, но очевидно невероятно дръзко и ново сред моите звездни роднини.
Трябва да преровя сандъка с книги, който донесох от Джиджо, и да избера нещо за рецитиране. Миналия път се спрях на Мелвил и Кусто, но изглежда човешките автори са неразбираеми за мнозина от тези цивилизовани хууни. Предполагам, че ще трябва да мине известно време, докато ги науча на достойнствата на Жул Верн и Марк Твен.
Обикновено искат да им умблирам оди от Чуф-ууф'айуо и Фхуун-дау — мелодраматични песни за платна, опънати на яки мачти, смело предизвикващи вятъра и солените пръски, докато острият нос пори могъщите вълни. Баща ми би се гордял, че хуунският литературен ренесанс на Джиджо, толкова дълго засенчван от земянитските автори, най-после е намерил жадна публика сред нашите далечни звездни братовчеди.
Това е невероятно приятно. И все пак се чудя.
Възможно ли е?
Каква ирония! Ние с Хък винаги сме мечтали колко романтично и прекрасно ще е да летим из космоса. Но тези цивилизовани хууни възприемат звездните кораби само като удобство — като обикновени средства за пътуване, — помагащо им да изпълняват рутинните задължения, отдавна поверени на нашия вид от гутхатските ни патрони.
Тогава какво ги прави сега толкова възприемчиви към умблите на надежда и радост? Може би' всеобщият хаос? Или е нещо, което през цялото време са таили дълбоко в себе си под тъмната обвивка на потискащата, бюрократична неволя?
Възможно ли е наистина простият образ на платноход да събужда истинската им същност?