![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Хари размаха ръце.
— Насам! Тичай!
Богомолката нададе ужасяващ вик. Наето при определени условия, съществото беше дошло само с онези оръжия, които бяха подходящи за ритуално убийство. В сделката не се включваше съпротива. Това означаваше нарушаване на договора!
Ревът му отекна по коридорите на Каззкарк — зов към другарите му да дойдат и да отмъстят за тази обида. Междувременно едната сабя проблясна във въздуха и отсече главата на пахата.
Люспестото гело импулсивно реагира, като замахна с тоягата си и удари два от предните крака на тандуаса, преди да дойде собственият му ред да попадне под острото като скалпел оръжие. В това време още двама поклонници — летящ глуувис и ноктест зю8 — също забравиха за целта на церемонията. Реагирайки на древна омраза, те се хвърлиха към тандуаса, за да го нападнат отгоре и отдолу.
Насред цялата суматоха Дуер продължаваше да стреля с лъка и с всяка стрела улучваше по едно от очните стълбчета на напомнящото на богомолка създание.
Хари си помисли дали да не му каже, че тази тактика рядко постига успех срещу тандуаси. Но Рети най-после успя да се отскубне от схватката и се втурна към края на подиума. Усетила близкото избавление, тя направи две широки крачки и се приготви за скок.
Гърлото на шима се сви, когато видя, че богомолката протяга ръце след нея. От острата като бръснач сабя вече капеше кръв с различни цветове.
Отново удари хаотична вълна. Подът се разтърси като ранено животно. От стените се посипаха облаци прах и веселите знаменца заплющяха под внезапно появилия се вятър. В далечината започна да вие сирена.
Хари безпомощно зяпна, когато Рети се олюля на ръба на клатушкащата се платформа и после полетя надолу, като размахваше ръце и крака.
Той се опита да се втурне напред и да я хване, макар да знаеше, че ще е прекалено късно.
Рети се съпротивляваше до момента, в който главата й се блъсна в земята. Тя нито извика, нито изпъшка, отказвайки да достави това удоволствие на жестоката вселена.
Джилиън
„Луцифер означава „носещ светлина“.“
Мисълта се появи неканена, докато през недалечния прозорец блестеше ярко сияние.
„Ангелите са светли… макар и не винаги добри.“
Гледката й напомни колко много красиви и ужасяващи неща е видяла през последните месеци и години. И колко много дълбоки убеждения е била принудена да промени.
Спомняше си например онова време, когато дълбоко в усуканата точка на прехвърляне земянитският екипаж се беше сблъскал с Великия орач и той го бе избрал сред безброй други космически кораби, за да го отправи към трансцендентност. Онзи гигантски сияен призрак й беше заприличал на могъщ серафим, който отделя праведните от грешниците в Деня на страшния съд. Никой не остана по-изненадан от Джилиън, когато ослепителното кълбо от енергия като че ли разпозна „Стрийкър“ сред навалицата от преминаващи кораби и го отдели настрани с някаква цел. Цел, която Орачът изобщо не си направи труда да им обясни.
„Навярно сега вече ще разберем“, помисли си тя. Наистина, изглежда между предишния „ангел“ и гигантския игловиден портал, обвил с блестящите си пипала няколко десетки избрани кораба, имаше определена родова прилика. Поведението му неприятно напомняше на Джилиън за паяк, който оплита живите си жертви, за да ги запази за по-късно.
Всички други пленени съдове наоколо бяха пълни със слели се водородни и кислородни форми на живот — истински кандидати за трансцендентност, — измъкнати от въртопа около бялото джудже. В сравнение с тях „Стрийкър“ изглеждаше миниатюрен. И все пак също беше обвит в ярки ивици светлина.
— Материалът е неизвестен — отбеляза Ханес Суеси. — Даже не мога да получа разбираема информация от уредите си.
— Някой може ни е готвил това през цялото време — предположи Ние. — Дори още при Многоизмерния свят. Обвивката, която получихме там, може да е послужила като буфер — или лепило — между нашия крехък метален корпус и тази нова материя… каквато и да е тя.
Джилиън поклати глава.
— Може да е друг вид защитна броня.
Настана тишина, докато всички се завъртяха да погледнат към екрана, предаващ образи от задния край на кораба. Явно изпитваха едно и също предчувствие.
Скоро нещо щеше да се случи. Нещо, което изискваше „защита“ с невъобразими преди мащаби.
Поне предишните опустошения очевидно бяха приключили, след като милиони космически съдове, някога носили се в стройни колони като поклонници пред светилище, бяха смачкани, разбити и само отделни проблясъци говореха за оцелели досега „кандидати“, най-после предали се на силите, които вече бяха унищожили безброй други, превръщайки ги във въртоп от газове, прах и йони.