Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Зная това, учителю. Затова ми позволи да разпространя вярата…
— Разбира се, тези пророци са допуснали грешки при изразяването на онова, което са провиждали. Как биха могли точно да изразят такова величие с примитивно мастило и хартия на езици, които са били обикновено животинско ръмжене? Въпреки това, съдбата е предопределена. Огънят, който те са запалили, ще даде искра за други огньове, разпространяващи топлината на истината навсякъде, дори в този момент на разруха.
— Съгласна съм! Затова нека да…
— Но уви, аз няма да видя обетованата земя, този божествен връх. Също като Мойсей, трябва да спра, преди да вляза в земната Валхала. Моите усилия изтощиха тази слаба плът. Време е да потърся възнаграждението, което ми беше обещано насън. Да заобиколя чистилището и да попадна направо в рая!
— Това е чудесно — бързо и упорито отговори Рети. — Приятно пътуване. А сега за 3'орнуп…
— Моята награда ме зове — тежко продължи скианото. — Лично спасение, много по-прекрасно от Прегръдката на вълните. И все пак… Не мога да се отърся от неспокойно предчувствие. Дали съм направил всичко необходимо? Ами ако пристигна, само за да науча, че райските пазачи не познават странното ми лице и тяло? Дали са готови да приемат в рая нечовешки души?
Напомнящата нос на кораб глава се залюля отляво надясно.
— Идва ми наум, че пазачите на райските порти ще са по-сговорчиви, ако пристигна с придружители, със свита от такива, които ще свидетелстват в моя полза…
Образът на екрана замига, сякаш ръцете, които държаха компютъра, внезапно се бяха разтреперили. Ритмичните напеви достигнаха кулминацията си и постепенно заглъхнаха. Разнесе се дрезгавият, нервен глас на Рети:
— Това „пътуване“, за което приказваш… това не е поредната ти проповедническа мисия, нали? Ти се готвиш да умреш!
Отговорът накара Хари да потръпне.
— Да изоставя тази обвивка, да. Придружен от последователи, които да докажат, че съм достоен… заедно с човек, истински вълкон от света мъченик, който да гарантира за мен пред всички ангели и светии.
Някой толкова силно дръпна Хари за рамото, че шимът едва не политна назад. Дуер стисна ръката му. И посочи.
— Завесата…
Киуей тихо изпъшка, когато завесата падна и разкри царствен тандуаски воин, боядисан и облечен за ритуално убийство. Съществото се приближи към помощниците, вдигнало и шестте си ръце, в които размахваше проблясващи саби.
Вместо да се хвърлят срещу него, двамата телохранители — гелото и пахата — се наредиха при другарите си под формата на полумесец и безмълвно зачакаха. Водачът им застана по средата пред тях.
Рети, която се мъчеше да се отскубне от непреклонната прегръдка на скианото, внезапно се вцепени и тихо извика, зяпнала в смаяно благоговение, докато папагалът размахваше криле над главата й и крякаше.
— Повикай полицейски роботи! — извика Киуей. — Тази церемония не е съвсем доброволна. Аз ще свидетелствам!
„Като че ли ще има някаква полза — помисли си Хари и се втурна напред след по-бързия Дуер. — Редът и законността се разпадат. Пък и във всеки случай няма достатъчно време.“
При това положение стоеше основателният въпрос какво друго се надяваха да постигнат двамата с Дуер, освен да се присъединят към церемониалното самоубийство!
Джиджоският младеж рязко спря само на двайсетина метра от поклонниците. Той отметна плаща си назад и вдигна сглобяемия лък, който бе донесъл от далечния си дом. В оръжието вече имаше заредена стрела.
— Те са си мои! — изпищя изотзад синтианинът, жестоко обиден от кражбата. — Отмъкнал си ги от каютата ми. Настоявам незабавно да ми ги върнеш, иначе ще подам оплакване!
Докато Киуей избъбряше абсурдната си заплаха, тандуасът се приближи до жертвите си и вдигна високо във въздуха няколко саби. Дуер бързо пусна една след друга три стрели.
Хари протегна ръка към младия ловец.
— Нищо не можеш да му направиш така! Той няма нито едно слабо място…
Шимът млъкна, когато стрелите като че ли се отклониха от курса си. Вместо да улучат убиеца, те попаднаха в самото скиано! Две от тъмните му очи бяха угасени от мълнии, направени от дърво и кремък. Третата стрела изчезна дълбоко в гърлото на проповедника, когато съществото отвори уста да изкрещи.
Белите му ръце се сгърчиха. За миг Рети остана да се бори само с една… и тя се справи с нея със зъби. Освободило се от зловещата прегръдка, момичето се наведе, за да не попадне в лапите на пахата, после се завъртя в неочаквана посока — под и между бодливите крака на тандуаса!