![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Ларк насочи мисълта си напред и си представи някога могъщия боен кораб. Дали случайно, или заради умението на безстрашните пилоти, „Полкджхи“ очевидно бе успял да избяга от рояка на кандидатите. Само няколко съда оставаха между тях и дълбокия космос. Пътят изглеждаше открит и ги мамеше към безкрайните простори. Но оцелелите членове на екипажа знаеха, че няма да се спасят. Майка щеше да ги погълне много преди да достигнат първата точка на прехвърляне. Ако се предположеше, че още не се е затворила.
Ревът на двигателите проникваше в течната среда, просмукан от нотки на категорична решимост. Ларк усети траекторията на „Полкджхи“… и осъзна, че е насочена почти право към една от блестящите игли-портали!
„Въпреки целия този хаос, джофурите упорито продължават към първоначалната си цел. И не изпускат от поглед земянитския кораб.
Той е точно пред нас, оплетен от трансцендентните в паяжина от светлина.“
Насочил мисълта си напред, Ларк се убеди, че сега всички огромни игли са заобиколени от групи пленени кораби, увити като безброй пластове блестящи спирали. В инфомрежата нямаше и намек за причината или целта на това странно поведение, но Ларк скоро забеляза, че от един от съдовете като че ли отеква слаб резонанс.
Нещо познато.
Линг се присъедини към усилията му и двамата фокусираха погледа си още по-близо, докато нещо изщрака и веригите внезапно се изпълниха с накъсани звукови модели.
Човешки глас, мрачен, но решителен.
„… повтаряме. Това не е съдбата, която сами сме избрали. Ние не сме законни членове на рояка от кандидати. Нито сме представители на класа на оттеглилите се. Нямаме работа в Прегръдката на вълните и засега не желаем каквато и да е форма на трансцендентност.
Дългът ни зове обратно към Галактика втора. Пуснете ни, моля ви! Смирено ви приканваме да ни оставите да избягаме от това обречено място, докато все още има време.
Повтаряме. Това не е съдбата, която сами сме избрали…“
Ларк усети мисловното докосване на трека, споделящ мисли, които сякаш се плъзгаха като поточета течен восък.
„Много интересно. Земянитите очевидно са били избрани да изпълнят някаква важна задача. Задължение, което най-висшите свръхразуми смятат за достойно. И все пак молят да бъдат освободени, за да се върнат към окаяното си положение в света на опасности и скърби!
Междувременно оцелелите джофури насочват „Полкджхи“ напред с една-единствена мисъл — да лишат земянитите от трансцендентността, която не са заслужили!
Предстои сблъсък. Стълкновение, което сигурно ще е интересно да наблюдаваме.“
Ларк оцени безпристрастието на трека, въпреки че „Полкджхи“ най-вероятно щеше да бъде смачкан — изпарен, — като досаден комар от невъобразимо по-могъщи сили.
Той се замисли как биха могли да избягнат този нежелан край.
„Чудя се дали не е възможно да се свържем по мрежата със„Стрийкър“?“
Линг кимна.
„Не виждам защо не. Макар и само за няколко мига.“
Трекският им приятел също се съгласи.
„Аз/ние имаме причини да го желаем. Хайде да го направим заедно и да се опитаме да осъществим тази връзка.“
Хари
Когато една от големите галерии на южния полюс внезапно се срути — и смъртоносният вакуум погуби няколко хиляди същества, — висшите управници на Каззкарк най-после отстъпиха пред неизбежното. И издадоха отдавна очакваната заповед.
Евакуация!
— Моите проучвания в най-старите, най-неясни архиви във Великата библиотека показват, че по време на колапса на Гронин условията навярно са били подобни — поясни Уер'К'кинн, когато Хари се яви, за да му бъде възложена нова мисия.
От висок балкон в Института по навигация двамата наблюдаваха тълпите по главните аркади, водещи към различни космодруми. Междувременно Уер'К'кинн плавно махаше с псевдопод и продължаваше да разсъждава за миналото.
— И тогава, както сега, отначало институтите отричали. По-късно, по заповед на по-висши класове живот, те скрили истината от нашата цивилизация, докато не станало прекалено късно за каквато и да е подготовка. Всъщност и този път щеше да се случи същото, ако не беше последното предупреждение, излъчено от Земята. Без него повечето раси в Петте галактики нямаше да имат никакъв шанс да се приготвят.
— Много кланове не обърнаха внимание на предупреждението — измърмори Хари. — Някои са прекалено заети да нападат Земята, за да се вслушат.
След мрачна пауза той прибави:
— Струва ми се, че всички тези пространствени разкъсвания едва ли ще повлияят на обсадата на Земята, нали?
Уер'К'кинн погледна към шимпанзето, сякаш се опитваше да открие признаци на разколебана лоялност.