Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Примерът на съобразителните пирати бе последван, без да се губи нито миг. За щастие „Стрела“ бързо успя да обърне носа си в обратна на вятъра посока и когато започна да се движи по курса, поет от „Делфин“, моряците му се опитаха да привържат за рейте разкъсаните и почти безполезни платна. Но нищо не можеше да им върне скъпоценните минути, загубени сред димния облак. Морето промени цвета си от тъмнозелен на блестящо-бял; след това вятърът зафуча над водата страшно и с неустоима сила.
— По-живо, момчета! — завика самият Бигнъл, подтикван от критичното положение, в което се намираше корабът му, — Свивайте платната, всички до едно, да не оставим на бурята нито едно парцалче! Дявол да го вземе, мистър Уайлдър, този вятър се шегува; размърдайте хората, ободрете ги с няколко думи, сър!
— Прибирайте платната! — крещеше Уайлдър. — Ако е вече късно, сечете ги, прерязвайте ги с нож, късайте ги със зъби… слизайте всички до един, слизайте… слизайте всички, ако ви е скъп животът!
Силният глас на помощника звучеше свръхестествено в ушите на подчинените му. Наскоро той бе преживял катастрофа, подобна на тази, която сега го заплашваше отново, затова в тона му се чувствуваше ужас. Двайсетина души се спуснаха бързо от мачтите, където въздухът им се струваше така осезаем, сякаш можеше да се докосне. А и бягството им, което можеше да се оприличи на полет на птици, стрелнали се към гнездото си, стана точно навреме. Лишени от такелажа си и вече клатещи се от многобройните си пукнатини, претоварените горки мачти не устояха на мощната сила на шквала и една след друга рухнаха върху корпуса, докато най-сетне останаха да стърчат само трите по-здрави, но охлузени и почти безполезни долни мачти. Повечето от моряците, които се бяха намирали горе, успяха да стигнат навреме до палубата, за да бъдат в безопасност, ала някои бяха твърде упорити и все още твърде разпалени от боя, за да се вслушат в предупрежденията. Тези жертви на собственото си упорство се държаха за разбитите останки от мачтите, докато „Стрела“ сред облак пяна се отдалечаваше от мястото, където плуваха, ала накрая далечината погълна и тях, и мъките им.
— Това е ръката божия! — възкликна прегракнало старият Бигнъл, попивайки с очи тази картина на опустошение и гибел. — Помнете ми думите, Хенри Арк: готов съм да се закълна, че не оръдията на пирата ни докараха до това състояние.
Уайлдър не беше твърде склонен да търси такова жалко утешение като командира си, а полагаше всички усилия, доколкото му позволяваха обстоятелствата, да поправи нещастието, макар че в момента то му се струваше непоправимо. Сред воя на бурята и страшния грохот на гръмотевиците, когато въздухът ту светваше от блясък на светкавица, ту ставаше почти непрогледен под тъмното було на пушека и сред страшните следи от боя, които все още димяха зловещо пред очите им, моряците от британския кръстосвач оставаха верни на себе си и на отколешната си слава. Сред бурята се чуваха гласовете на Бигнъл и подчинените му, които крещяха познатите от дълъг опит команди или подканваха хората да изпълнят дълга си. За щастие борбата между стихиите не трая дълго. Скоро шквалът отмина това място, оставяйки пасата да броди по старите си пътища, а морето — по-скоро успокоено, отколкото развълнувано от противодействуващото влияние на вятъра.
Но сега, когато бе минала една опасност, пред очите на моряците от „Стрела“ се изпречи друга, не по-малко страшна, която прикова тяхното внимание.
Всички спомени за минали добрини и всякакви чувства на признателност бяха прогонени от сърцето на Уайлдър, когато усети да се надига у него професионалната гордост и онова честолюбие, което е присъщо на воина, докато гледаше непокътнатите, красиви и стройни мачти на „Делфин“ и съвършения и ненакърнен ред на подвижния му такелаж. Струваше му се, че някаква магия закриля този кораб или че някаква свръхестествена сила го е запазила от яростта на втория ураган. Но след по-трезво, по-безпристрастно размишление бе принуден да признае в душата си, че всичко това се дължеше на бдителността и мъдрата предпазливост на забележителния човек, който, изглежда, направляваше не само движенията, но и съдбата на този кораб.
Нямаше обаче много време да размишлява върху тия превратности на съдбата или да се вайка за превъзходството на врага. Корабът на Корсаря вече бе разперил много от широките си платна и когато го подхвана задухалият отново нормален вятър, започна да се приближава бързо и неумолимо.