Шекспир — „Макбет“
— Сигурно носите вест, че пиратът с благодарност ми се подчинява! — възкликна оптимистичният командир на „Стрела“, когато пратеникът му стъпи на палубата.
— Нищо друго не нося освен предизвикателство!
— А показахте ли му моето изложение? Предполагам, мистър Арк, че не сте забравили този важен документ?
— Нищо не забравих, воден от най-дълбока загриженост за неговата безопасност, капитан Бигнъл. Но въпреки всичко той отказва да приеме вашите условия.
— Може би си въобразява, сър, че някои от мачтите ни са в неизправност? Навярно се надява да се изплъзне, като увеличи платната на бързоходния си кораб?
— Прилича ли това на бягство? — попита Уайлдър, протягайки ръка към почти голите мачти и неподвижния корпус на техния съсед. Най-многото, което можах да постигна, е уверение, че той няма да нападне пръв.
— Какво великодушие, дявол да го вземе! Този младок заслужава похвала за предпазливост! Не иска да подложи размирната си пиратска банда под оръдията на английски военен кораб, понеже изпитва известно уважение към знамето на своя господар! Слушайте, мистър Арк, когато ни разпитват в Оулд Бейли166, ще трябва да споменем това обстоятелство. Наредете на хората да застанат при оръдията, сър, и завийте на друг галс, за да сложим веднъж завинаги край на тази щуротия, иначе току-виж, че пратил лодка да провери пълномощията ни.
— Капитан Бигнъл — каза Уайлдър, дръпвайки командира си още по-далеч, за да не могат подчинените му да го чуят, — мога да претендирам, че имам известни заслуги със службата си под вашето зорко око, тъй като винаги съм се подчинявал на заповедите ви. Ако с досегашната си работа съм спечелил правото да давам съвети на човек с вашия огромен опит, позволете ми да ви препоръчам да почакате малко.
— Да почакам ли! Нима Хенри Арк се колебае, когато враговете на неговия крал, нещо повече, враговете на човечеството го предизвикват да изпълни дълга си?
— Сър, вие не ме разбирате правилно. Аз се колебая, за да не бъде опетнено знамето, под което плаваме, а не от желание да избягна боя. Нашият враг, моят враг знае, че ако попадне в ръцете ни, за някогашното му великодушие ще се отплатим само с добро. И все пак, капитан Бигнъл, аз ви моля да ми дадете време да подготвя кораба за бой, в който ще бъдат поставени на изпитание всичките му сили, и да осигуря победата, която ще ни струва скъпо.
— Но ако се изплъзне…
— Заклевам се в живота си, няма и да се опита. Аз познавам не само човека, но и неимоверните му възможности за съпротива. За половин час ще можем да извършим необходимата подготовка, без да разклатим духа си или да проявим неблагоразумие.
Старият моряк неохотно се съгласи, но дълго мърмори под нос, че е позор за един английски военен кораб да не нападне най-дръзкия пират, плавал досега по вода, и да не го направи на пух и прах с един удар. Уайлдър, свикнал с простодушното професионално перчене, което често се проявяваше като своеобразен щрих към наистина твърдата и мъжествена решителност на моряците на тази възраст, го остави да роптае колкото си иска и сам се залови с работа, смятана от него за най-важна в момента, но и влизаща в непосредствените му задължения.
Отново бе издадена команда „приготви се за бой“, която бе изпълнена с онова бодро настроение, с което моряците имат навика да посрещат всяка по-значителна промяна в неспокойния си занаят. Впрочем малко оставаше да се направи, тъй като повечето от предварителните приготовления бяха извършени още при първата среща между двата кораба. Сега всички трябваше да заемат местата си и да се пристъпи към по-сериозните и зловещи приготовления за неминуем бой. След като цялата тази подготовка бе завършена — артилеристите бяха застанали до оръдията си, моряците — при брасите, а офицерите — при съответните си батареи, — задните рей се завъртяха и корабът отново бе приведен в движение.
През този кратък промеждутък корабът на Корсаря лежеше на дрейф на половин миля разстояние, без да проявява ни най-слаб интерес към очебийното раздвижване на враждебния си съсед. Когато забеляза обаче, че „Стрела“, тласкан от вятъра, постепенно увеличава скоростта си, така че водата под долната част на вълнореза образува малка мятаща се вълна от пяна, другият кораб обърна нос срещу вятъра, марселът се изду и корпусът му, управляван от умела ръка, също се понесе стремително напред. В това време на гафела167 на „Стрела“ отново се издигна онова широко знаме, което бе смъкнато по време на преговорите и което се бе развявало победоносно при опасности и безброй сражения. Но на флагщока на противника му не се показа никаква емблема.
вернуться
166
Оулд Бейли — главният лондонски криминален съд. Б.пр.
вернуться
167
Гафел — наклонено рангоутно дърво, закрепено с долния си край към горния край на мачтата. Служи за вдигане на флагове и сигнали. Б.пр.
