Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Слушам, сър — отвърна отзивчивият Ричард, който вследствие на внезапните обрати в съдбата му бе възвърнал властта си над многообичното си и скъпо оръдие. — Аз кръстих оръдието си на името на мисис Уифъл, ваша милост, защото и то като нея не млъква, когато му се развърже езикът. А сега дръпнете се настрана, момчета, и позволете на бъбривата Кейт да вметне някоя и друга дума в разговора.
Ричард, който, говорейки, спокойно се бе прицелил, бавно допря фитила със собствената си ръка и с невъзмутим вид прати по посока на доскорошните си другари, както гордо се изрази, „стрела право в целта“. Както обикновено, последваха няколко мига на напрегнато очакване, след което разхвърчалите се из въздуха отломки показаха, че гюллето е разкъсало бордовите мрежи на „Делфин“.
Това подействува върху кораба на Корсаря почти като магия. Дългата ивица кремаво платно, просната изкусно от носа до кърмата така, че да закрива оръдията, изчезна внезапно, като че птица сви криле, и на нейно място остана широк кървавочервен пояс, от който стърчаха оръдията на кораба. Същевременно над кърмата се вдигна знаме с подобен зловещ цвят и като попърха за миг заплашително и свирепо, бе закрепено на върха на гафела.
— Сега разбирам какъв негодник е той! — извика развълнуваният Бигнъл. — Я вижте! Свали лъжливата си маска и показва истинския си кървав лик, от който е взел името си. При оръдията, момчета! Пиратът вече не си поплюва.
Още не се бе доизказал, когато широка ивица ярък пламък лумна от червената лента, стъкмена така, че да действува върху суеверния страх на простите моряци, а след това гръмнаха едновременно една дузина широко цевни оръдия. Поразителният преход от нехайство и безразличие към смели и решителни военни действия силно раздруса и най-храброто сърце на борда на кралския кръстосвач. През краткия миг на напрегнато изчакване всички стояха като заковани, с притаен дъх и втрещен поглед; сетне из въздуха засвистя страшно желязна градушка. Последвалият грохот, който се смеси с човешки стенания, с трясък на разцепени дъски и със съскане на хвърчащи във въздуха отломки, въжета, блокове и военно снаряжение, свидетелствуваше за съкрушителната точност на залпа. Но изненадата и суматохата траяха само миг. Англичаните се съвзеха мъжествено и бързо от уплахата, в която несъмнено бяха изпаднали, и с крясъци изпратиха своя отговор на смъртоносния удар.
Започна нормална и по-постоянна канонада, като при истинско морско сражение. В стремежа си да ускорят развръзката двата кораба се приближаваха все повече и повече един до друг, докато най-сетне, след няколко минути, двата бели облака дим, виещи се около мачтите им, се сляха в един, който бележеше единственото място на борба сред околната широка и светла сцена на покой. Оръдията стреляха ожесточено, отблизо и непрестанно. И макар че противниците с еднакво настървение се мъчеха да се унищожат взаимно, в държането на двата екипажа имаше поразителна разлика. Докато всеки залп от кралския кръстосвач се съпровождаше с гръмки ликуващи крясъци, екипажът на Корсаря вършеше смъртоносната си работа в ожесточено мълчание.
Пламът и грохотът на боя скоро раздвижиха кръвта в жилите на стария Бигнъл, която с годините бе започнала да тече малко по-бавно.
— Този човек не е забравил занаята си! — възкликна той, щом последиците от умението на врага станаха твърде очебийни за неговия кораб: разкъсани платна, изпочупени рей и клатещи се мачти. — Ако носеше в джоба си грамота от краля, можехме да го наречем герой!
Но положението беше толкова критично, че нямаше време за приказки. В отговор Уайлдър само подканяше хората си да вършат по-усърдно своята жестока и трудна работа. Сега корабите се движеха по посока на вятъра, успоредно един на друг, и бълваха ярки пламъци, които непрекъснато пронизваха огромните облаци дим. На кратки, нетрайни промеждутъци се виждаха единствено мачтите на двата кораба. Така минаха много минути, които се сториха на сражаващите се само миг. Изведнъж моряците от „Стрела“ забелязаха, че корабът им вече не се поддава на управление с бързината, налагана от сегашното им положение. Това важно обстоятелство тутакси бе съобщено от щурмана на Уайлдър, а от Уайлдър — на началника му. Естествено, веднага се пристъпи към бързо съвещание за причината и последиците на това неочаквано събитие.