Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— И едното, и другото ще бъде оказано на тия, които имат право на това; надявам се, че изключения няма да има.
Гласът на Корсаря беше тържествен и многозначителен, сякаш искаше да изрази нещо, което не можеше да се изкаже само с думи. Уайлдър дълго и напразно щеше да размишлява върху този неясен отговор, ако не се бе приближила група от вражеския екипаж, сред която веднага позна най-видните от някогашните метежници на „Делфин“, и по този начин разбра скрития смисъл на думите на техния главатар.
— Ние настояваме да бъдат приложени нашите стари закони! — заяви твърдо предводителят на групата, обръщайки се към командира си с такъв рязък и груб тон, който можеше да се обясни, но не и да се оправдае с доскорошната битка.
— Какво искате?
— Животът на предателите! — бе мрачният отговор.
— Вие знаете правилата на нашия кораб. Ако в ръцете си държим предатели, нека си получат заслуженото.
Дори в душата на Уайлдър да се таеше някакво съмнение за хората, които имаха предвид тези ужасни претенденти за раздаване на правосъдие, то би се разпръснало, когато той и двамата му другари бяха незабавно помъкнати към разбойническия главатар. Макар в сърцето си да желаеше страстно да живее, дори в този страшен момент това желание не се изрази в малодушни молби за милост. Нито за миг той не падна духом, никаква мисъл за хитруване, недостойна за професията му или за характера му, не се мярна в главата му. Той само впи тревожен, изпитателен поглед в очите на тоя, който единствен можеше да го спаси. Долови кратката, но жестока душевна борба, която смекчи суровите мускули по лицето на Корсаря; а после видя как след миг всяка чертица на това лице, приучено да се владее, застина в хладно невъзмутимо спокойствие. Веднага разбра, че чувствата на човека отстъпиха пред дълга на командира, и това беше достатъчно, за да му покаже колко безнадеждно е неговото положение. Тъй като не искаше да се унижава с безполезни молби и увещания, младежът остана там, където бяха сметнали за необходимо да го поставят обвинителите му — твърд, неподвижен и мълчалив.
— Какво е вашето желание? — попита най-после Корсарят с глас, който въпреки железните му нерви звучеше необикновено слабо и глухо. — Какво искате?
— Животът им!
— Разбирам ви; вземете ги, те са ваши.
Въпреки ужасите на току-що преживяната сцена и напрежението, изтърпяно по време на битката, спокойният, тържествен тон, с който съдията му произнесе присъдата (а знаеше, че тя означава бърза и позорна смърт), потресе душевно нашия авантюрист дотам, че едва не припадна. Кръвта нахлу в сърцето му и главата му забуча така, че имаше опасност да полудее. Но след миг душевният потрес премина и той стоеше все тъй изправен гордо и наглед непоклатимо — явно с нищо не показваше доловима за човешкото око слабост, присъща на всеки простосмъртен.
— Аз не искам нищо за себе си — заяви Уайлдър с възхитително хладнокръвие. — Зная, че вашите самозвани закони ме осъждат на жалка участ, но претендирам, не, моля, настоявам, умолявам ви за милост към моите невежи, доверчиви, предани другари; те не знаеха какво вършат и…
— Говорете на тия — рече Корсарят, като извърна очи и посочи наобиколилата го групичка настървени хора, — ето вашите съдии, само те могат да ви помилват.
Дълбоко, почти непреодолимо отвращение обзе младежа, но със страшно усилие той го превъзмогна и като се обърна към екипажа, продължи:
— Тогава ще се унижа да се обърна с молба към тях. Вие сте хора и моряци…
— Махнете го! — крясна прегракнало Найтингейл. — Не искаме проповеди! Закачете го на нока168 на реята… веднъж завинаги да се отървем от него.
Коравосърдечният боцман подигравателно нададе остър и продължителен писък със свирката си и като ехо му откликнаха двайсет гласа, в които се смесваха дрезгаво и неблагозвучно езиците на различни народности, като всеки крещеше на свой ред:
— На нока на реята! Да ликвидираме и тримата! Да ги ликвидираме!
Уайлдър отправи с очи последна молба към Корсаря, но не срещна погледа му, защото той нарочно бе извърнал лице настрана. С пламтяща глава младият човек усети как го повлякоха грубо от шканците към средната, не толкова неприкосновена част на кораба. Блъскането, трескавото връзване на примки и всички други страшни приготовления за екзекуция сред морето като че станаха само за миг — поне така се струваше на този, който стоеше пред прага на смъртта.
— Дайте жълто знаме за наказание! — ревна жадният за мъст командир на моряците от бака. — Нека джентълменът тръгне на последното си плаване под това знаме, като престъпник!
— Жълто знаме! Жълто знаме! — повтаряха злобно двайсет гърла. — Свалете флага на Корсаря и вдигнете емблемата на началника на военната полиция! Жълто знаме! Жълто знаме!
168
Нок — свободен край на хоризонтално или наклонено рангоутово дърво. Б.р.