Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Дявол да го вземе, мистър Арк, днес късметът е на страната на мошениците — каза старият капитан, когато по курса, поет от „Делфин“, разбра, че новото стълкновение е неизбежно. — Наредете на хората да заемат отново местата си и да приготвят оръдията; май пак ще се счепкаме с тия разбойници.
— Съветвам ви да почакате малко — забеляза сериозно Уайлдър, като чу, че командирът му заповяда на хората си да се приготвят да стрелят веднага щом неприятелят се приближи на удобно разстояние. — Умолявам ви да почакате; ние не знаем какви са сегашните му намерения.
— Никой няма да стъпи на палубата на „Стрела“, ако не се подчини на властта на нейния височайш господар — отвърна непреклонният стар моряк. — Дайте им заслуженото, момчета! Разгонете тия разбойници от оръдията им! Нека разберат, че е опасно да се приближават до лъв, дори и да е ранен!
Уайлдър виждаше, че е късно да протестира, защото „Стрела“ отново изпрати бордов залп, способен да провали и най-благородните намерения на Корсаря. Корабът му посрещна железния дъжд в движение и незабавно се отклони от курса си така, че да избегне втори залп. След това видяха, че той се устремява към носа на почти безпомощния кралски кръстосвач, и чуха прегракнал вик — подкана да свалят знамето си.
— Елате де, негодници такива! — крещеше разяреният Бигнъл. — Елате да свършите сами тази работа!
Грациозният кораб, сякаш раздразнен от подигравките на врага си, направи остър бейдевинд и като профуча пред вълнореза на „Стрела“, откри огън, оръдие след оръдие, с хладнокръвна и смъртоносна точност, право в беззащитната част на своя противник. Последва сблъсък, сякаш две тела връхлетяха едно върху друго, и на кървавата сцена се появиха петдесет злобни лица, въоръжени със смъртоносни оръжия за ръкопашен бой. Изненадата от това толкова близко и съкрушително нападение за миг парализира силите на нападнатите; но веднага щом Бигнъл и помощникът му съзряха тъмните фигури, които изскачаха от дима на собствените им палуби, с гласове, незагубили все още своята властност, всеки от тях свика около себе си групичка съратници и с тяхна помощ се устреми към противоположните стълби на кораба, за да възпре нахълталите. Първото стълкновение беше свирепо и смъртоносно, след което и двете страни отстъпиха малко, за да изчакат подкрепа и да си поемат дъх.
— Елате де, кръвожадни крадци такива! — крещеше безстрашният ветеран, застанал пред своя отряд, внушителен с побелелите си коси, развяващи се около голата му глава. — Добре знаете, че бог е на страната на правдата!
Мрачните пирати пред него се стъписаха и се отдръпнаха встрани; в този миг от борда на „Делфин“ лумна огромен пламък и през една празна амбразура на противника му към средата на кораба полетяха сто смъртоносни снаряда. Бигнъл размахваше сабя бясно и ожесточено над главата си, а гръмкият му глас продължаваше да се чува, докато най-после секна…
— Елате, негодници, елате! — викаше той. — Хари Арк! О, боже!…
Ура!
Той падна сразен и издъхна, без да подозира, че със смъртта си заслужи оня чин, заради който цял живот се бе излагал на несгоди и опасности.
Досега Уайлдър беше успявал да задържи своята част от палубата, макар и притискан от цяла тайфа, не по-малко ожесточена и смела от неговата; но в този решителен момент от боя сред бъркотията се чу глас, който изпълни с трепет цялото му тяло и като че вся страх дори в душите на неговите хора.
— Дръпнете се оттам, дръпнете се! — произнесе той с ясен, силен и властен тон. — Дайте ми път и ме последвайте; само моята ръка ще смъкне това прехвалено знаме!
— Защитете честта си, момчета! — изкомандува в отговор Уайлдър. Крясъци, ругатни, проклятия и стенания съставляваха страшен акомпанимент на жестокия бой, който обаче беше твърде яростен, за да продължи дълго. Уайлдър с болка виждаше, че съратниците му около него редееха под напора на по-многобройните си противници. Той няколко пъти им подвикна да му помогнат, като с личния си пример ги подтикваше към смелост.
Приятел след приятел падаха в нозете му, докато най-сетне Уайлдър бе изтласкан до самия край на палубата. Тук отново успя да събере около себе си една групичка, която можа да устои на няколко атаки.
— Ха! — извика глас, който му бе добре познат. — Смърт на всички предатели! Намушкайте този шпионин като куче! Пробийте си път между тях, юнаци мои! Алебарда за героя, който прониже сърцето му.