Червеният корсар

Гореописаната страшна сцена завърши така внезапно, както бурята, преминала неотдавна над кораба; но усмихнатото, спокойно небе и яркото карибско слънце бяха в рязък контраст с ужасите, разкрили се след битката. Моментното смущение, настъпило след падането на Сципион, скоро мина и Уайлдър стоеше вторачен в последиците от боя — рухването на цялата прехвалена мощ на кръстосвача и напразната гибел на толкова хора. Причинените щети вече са разгледани достатъчно подробно, но едно кратко описание на сегашното положение на действуващите лица би послужило за изясняване на по-нататъшните събития.

На няколко ярда от мястото, което му бе позволено да заема сам, стоеше неподвижната фигура на Корсаря. Но човек трябваше да се вгледа по-добре, за да познае в мрачното лице, на което вече споменатият абордажен шлем придаваше неестествена свирепост, приятната физиономия на този човек. Когато погледът на Уайлдър обгърна гордата, права и тържествуваща фигура, неволно остана с впечатление, че тя внезапно и някак необяснимо бе израсла дори на височина. Едната ръка лежеше върху дръжката на ятагана, който, както личеше от кървавочервените капки, стичащи се по извитото острие, очевидно бе сял смърт в боя, а единият крак бе стъпил с някак свръхестествена тежест върху националното знаме, което бе сметнал за чест да смъкне. Погледът му се рееше сурово, но съчувствено над околната сцена, макар и да мълчеше и по никакъв друг начин да не издаваше дълбокия интерес, който бе изпитвал преди. До него, почти в обсега на ръката му, стоеше свитата фигура на юнгата Родрик, невъоръжен, с изпръскани от кръв дрехи, с присвити от страх блуждаещи очи и лице, бледо като у човек, у когото потокът на живота току-що е престанал да тече.

Тук-таме се виждаха ранените пленници, все още мрачни, но не-сломени духом, а мнозина от не толкова щастливите им врагове лежаха в кръвта си, пръснати из палубата, с такова изражение на ожесточеност върху лицата, като че все още мислеха за отмъщение. Здравите и леко ранените от двете страни вече се занимаваха с грабеж или се мъчеха да се скрият някъде.

Но толкова строга беше дисциплината, установена от главатаря на пиратите, и толкова безпрекословна властта му, че от момента, когато прозвуча заповедта за спиране на боя, нито един удар не бе нанесен, нито капка кръв не бе пролята. Опустошението обаче беше достатъчно, за да задоволи и най-ненаситната кръвожадност, ако единствената цел на нападението беше отнемането на човешки живот. Уайлдър изпитваше остра душевна болка, когато разпознаваше едно след друго мраморно-бялото лице на някой скромен приятел или верен служител; но най-силен беше потресът, когато погледът му се спря върху застиналото и все още навъсено лице на стария му командир.

— Капитан Хайдегер — заговори той, мъчейки се да запази подобаващата за момента твърдост, — днес щастието е на ваша страна; моля за милост и внимание към оцелелите.