Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
По този начин двата кораба „ускориха ход“, както се казва на моряшки език, следейки се един друг така настървено, сякаш бяха чудовища-съперници от морските дълбини и всяко от тях се мъчеше да скрие от своя противник следващата си маневра. Сериозността на Уайлдър се бе предала на честния моряк, който командуваше „Стрела“; сега и той като помощника си се стараеше да се готви за боя без бързане, с нужната предпазливост.
Досега денят беше безоблачен и никога над морската шир не бе се простирал такъв чистосин небосвод, какъвто бе надвиснал от часове над главите на нашите морски герои. Но сякаш природата не одобряваше сегашните им кръвожадни замисли, тъмна, зловеща облачна маса сля океана с небето в противоположна на вятъра посока. Тези добре известни злокобни предзнаменования не убягнаха от бдителността на ония, които управляваха вражеските кораби, ала сметнаха опасността за още твърде далечна, за да отклони вниманието им от по-важното за тях — предстоящото сражение.
— От запад иде шквал — каза опитният и предпазлив Бигнъл, сочейки тези първи признаци, — но ние ще успеем да се справим с пирата и да се приготвим да посрещнем бурята, преди тя да ни връхлети.
Уайлдър се съгласи, защото междувременно в душата му се бе пробудила и професионалната гордост, а благородното съперничество вземаше връх и будеше чувства, може би чужди на дълга му, колкото и естествени да биха изглеждали у човек, така предразположен към добри дела.
— Корсарят смъкна всичките си горни платна! — извика младежът. — Изглежда, че не вярва на времето.
— Но ние няма да последваме примера му ще се разкае, че ги е смъкнал, когато го подложим под огъня на нашите батареи. Кълна се в Джордж, нашия крал, хубав и пъргав му е корабът! Наредете да вдигнат грота; вдигайте го, иначе и до вечерта няма да можем да настигнем тоя разбойник.
Заповедта бе изпълнена. „Стрела“, почувствувала мощния тласък, увеличи скоростта си като живо същество, подтиквано силно от страх или от страст. За това време тя се бе озовала от наветрената страна на противника си, който не бе проявил ни най-малко желание да й попречи да заеме такава изгодна позиция. Напротив, оставяйки другите платна, „Делфин“ продължаваше да смъква горните, с което се мъчеше колкото е възможно повече да намали тежестта върху прекалено високите си мачти и да осигури устойчивостта на корпуса. И все пак по мнението на Бигнъл разстоянието помежду им беше твърде голямо, за да могат да завържат бой, а лекотата, с която противникът му се движеше напред, заплашваше да отложи прекалено много решителния момент или да принуди капитана на „Стрела“ да вдигне толкова платна, че да го затрудняват, когато ги обвие димът и закипи боят.
— Щом според вас е честолюбив човек, сър, ще засегнем гордостта му — каза старият моряк. — Дайте оръдеен изстрел от наветрената страна и му покажете пак знамето на неговия господар.
Грохотът на оръдието и вдигането на още три английски знамена, които се развяха бързо едно след друго от различни места на „Стрела“, като че ли не направиха ни най-малко впечатление на техния привидно безчувствен съсед. „Делфин“ продължаваше неотклонно пътя си, като от време на време се обръщаше срещу вятъра, а после се отклоняваше отново от курса си към подветрената страна, както делфинът, подскачайки лениво по соления си път, свърва настрана, за да вдъхне бриза.
— Той остава безучастен към всички законни и общоприети начини за воюване — каза Уайлдър, когато видя безразличието, с което бе посрещнато тяхното предизвикателство. — Да опитаме с гюлле.
От борда, обърнат към все така отдалечаващия се „Делфин“, гръмна оръдие. Видяха как железният посланик заподскача по морската повърхност, плъзгайки се леко от вълна на вълна, докато най-сетне изхвърли върху палубата на неприятеля малък облак пръски, профучавайки покрай корпуса му, без да го засегне. Последва втори и трети изстрел, ала и този път Корсарят не даде никакъв знак, дори не му обърна внимание.
— Но какво става? — извика ядосаният Бигнъл. — Да не би да е омагьосал кораба си, та всичките ни гюллета прехвръкват над него като издухани от вятъра дъждовни капки! Мастър Фид, не можете ли да направите нещо за честта на добрите хора и за славата на нашето знаме? Хайде да чуем вашата стара любимка; едно време, когато заговореше, тя вършеше отлична работа.