Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Гледайте! — извика Уайлдър. — Платната вече висят като парцали по мачтите; от оръдейните изстрели вятърът е утихнал.
— Слушайте! — отвърна по-опитният Бигнъл. — Небесната артилерия заглушава нашите оръдия. Шквалът е вече над нас… кормилото наляво, сър, и измъкнете кораба от дима! Ляво на борд, сър, веднага! Ляво на борд, казвам!
Но ленивият кораб не се отзова на нетърпението на хората, направляващи движенията му, не откликна на спешните нужди на момента. Докато Бигнъл и офицерите, които по силата на задълженията си трябваше да бъдат близо до него, с помощта на отговорниците за платната се мъчеха да обуздаят кораба, хората по батареите продължаваха смъртоносната си работа. Оръдията ревяха непрестанно и почти заглушаваха всичко друго, макар че от време на време се чуваше ясно и безпогрешно зловещият тътен на бурята. Но моряците не можеха да се ориентират какво става около тях — очите бяха безсилни да помогнат на ушите. Корпуси, мачти, платна — всичко бе обвито от виещите се валма, които обгръщаха небето, въздуха, корабите и океана в една бяла, неясна, мъглива плащеница. Дори силуетите на артилеристите, работещи около оръдията, се мярваха само на моменти през пролуките, които се отваряха за кратък миг тук-там в мъглата.
— Не съм виждал досега дим да се струпа така гъсто върху корабна палуба — каза Бигнъл с безпокойство, което въпреки усилията си не можеше да потисне напълно. — Дръжте кормилото наляво… стискайте го здраво, сър! Ей богу, мистър Уайлдър, тези разбойници много добре знаят, че се борят за живота си!
— Ние спечелихме битката! — извика вторият помощник откъм оръдията, като се мъчеше да спре кръвта на една дълбока рана на лицето си, причинена от отломка, но беше толкова погълнат от непосредственото си занимание, че не забелязваше признаците за промяна на времето. — От близо цяла минута той не отговаря с нито едно оръдие.
— Слава богу, видяхме сметката на тия разбойници! — възкликна зарадваният Бигнъл. — Три пъти „ура“ за поб…
— Чакайте, сър! — прекъсна го Уайлдър с такава решителност, че пресече преждевременното ликуване на командира си. — Честна дума, работата ни още не е завършена. Вярно, оръдията му мълчат. Но погледнете! Пушекът започва да се разнася. Ако прекратим огъня си, след няколко минути всичко ще се вижда ясно.
Вик от хората на батареите прекъсна думите му, а след това всички се разкрещяха, че пиратите си плюят на петите. Обаче ликуването от това мнимо доказателство за превъзходството им скоро бе жестоко пресечено. Гъстата мъгла, все още надвиснала по странен начин над тях, бе раздрана от ярка, ослепителна светкавица, а след това от небесата трясна такъв гръм, в сравнение с който дори едновременният залп на петдесет оръдия би прозвучал слабо.
— Изтеглете хората от оръдията! — произнесе Бигнъл с тих глас, който беше още по-зловещ поради пресиленото му и неестествено спокойствие. — Изтеглете ги веднага, сър, и свийте платната!
Уайлдър, уплашен повече от близостта и очевидната сила на бурята, отколкото от думите, с които отдавна бе свикнал, незабавно предаде тази спешна заповед. Артилеристите взеха да се оттеглят от батареите си като атлети, които напущат арената, едни — облени в кръв и изнемощели, други — озлобени и ядосани, но всички повече или по-малко възбудени от жестоката сцена, в която току-що бяха участвували. Мнозина сграбчиха тутакси познатите им въжета, а други се изкачиха до облака, все още надвиснал над кораба, и изчезнаха сред такелажа.
— Да рифовам ли, или да прибера платната? — запита Уайлдър, застанал с рупор до устата, готов да даде необходимата команда.
— Почакайте, сър, след още една минута ще разберем какво става. Помощникът се спря, защото скоро забеляза, че булото всеки момент щеше да се вдигне и да разкрие истинското им положение. Най-напред се раздвижи димът, слегнал се върху палубите им под тежестта на атмосферата; после се видя как той се вие около мачтите, а накрая го подхвана силно въздушно течение и го отвя като вихрушка. Сега наистина всичко около тях се виждаше ясно.
Вместо яркото слънце и ясния, син небосвод, които се извисяваха над главите им само преди половин час, небето беше обвито в огромно черно було. Морето, отразяващо същия този зловещ цвят, изглеждаше тъмно и гневно, вълните вече не се вдигаха и спущаха равномерно, а се мятаха насам-натам, сякаш в очакване на стихията, която щеше да им даде насока и сила.
От време на време тук-там по небето проблясваха светкавици, но макар и нарядко, те осветяваха околната мрачна картина с величествена и ослепителна яркост. Съпровождаха ги страшните гръмотевици на тропиците, чрез които — едва ли е светотатство да мислим така — гласът на този, който е сътворил света, всъщност говори на своите създания. Отвред бушуваше свирепа и опасна борба на стихиите. Корабът на Корсаря се носеше леко, тласкан от вятъра, който вече духаше от облака силно, но с прекъсвания, платната му бяха намалени, а екипажът хладнокръвно, ала усърдно поправяше вредите, причинени от битката.