Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Дрезгавият смях и подигравките, с които бе посрещнато това жестоко предложение, ядосаха Фид. Досега той бе търпял мълчаливо Грубостите, на които беше подложен, чисто и просто смяташе, че началникът му ще съумее най-добре да каже малкото, което може би трябваше да се каже.
— Спрете злодеи! — извика той яростно, в силния си гняв забравил всякакво благоразумие и въздържаност. — Вие сте главорези и глупави престъпници! Че сте престъпници и получавате заповеди от дявола, е изписано на челата ви, а че сте глупаци, всеки може да разбере по това как връзвате въжето около врата ми. Даже една свястна примка не можете да направите! Но ей сега ще видите как се умира достойно на бесилката, негодници такива!
— Оправете примката и го вдигнете! — изкрещяха бързо един след друг един, два, три гласа. — Стегнете добре въжето и го пратете бързо на оня свят!
За щастие намерението им бе осуетено от нов взрив на безредна врява, надигнала се от един от люковете, а после се чу вик:
— Свещеник! Свещеник! Нека тия негодници първо се помолят, преди да затанцуват във въздуха!
Злобният смях, с който пиратите посрещнаха това подигравателно предложение, секна внезапно, сякаш на шегата им отговори от милостивия си престол тоя, чиято сила така светотатствено предизвикваха. Сред тях прозвуча мощен, заплашителен глас:
— Кълна се в бога, онзи, който дръзне с докосване или с поглед да оскърби пленник на този кораб, по-добре да сподели участта, която отреждате на тези нещастници, отколкото да си навлече гнева ми. Заповядвам ви, дръпнете се и дайте път на капелана!
Всяка дръзка ръка моментално се отдръпна и всяка богохулна уста се затвори в благоговейно мълчание; всички дадоха път и възможност на ужасения и скован от страх обект на волностите им да се приближи до мястото на екзекуцията.
— Вижте какво — каза Корсарят спокойно, но все така властно, — вие сте божи служител и ваш дълг е да раздавате свята милост. Ако можете да облекчите последната минута на простосмъртен, побързайте да го сторите.
— В какво са се провинили тези хора? — попита свещеникът, когато си възвърна способността да говори.
— Това не е важно, достатъчно е, че часът им е ударил! Извисете глас на молитва, от нищо не се бойте. Дори и тук необикновените слова ще бъдат приети добре. Да, а тези злодеи, които така дръзко са ви наобиколили, ще коленичат и ще мълчат като хора, чиито души се прекланят пред свещения обред. Само да махна с ръка и присмехулниците ще занемеят, а невярващите ще се изпълнят с благоговение. Говорете свободно!
— Бич на моретата! — подзе капеланът и бледото му лице се зачерви от благочестиво вълнение. — Безпощадни нарушителю на човешките закони, ти, който потъпкваш дръзко божите заповеди! Страшна отплата те чака за това престъпление. Не ти ли стига, че днес обрече на преждевременна смърт толкова хора, та искаш да утолиш жаждата си за мъст с още кръв? Пази се, ще дойде час, когато за всички тия неща възмездието ще се стовари със страшна сила върху твоята прокълната глава!
— Погледнете! — каза Корсарят с усмивка, но със страдалческо изражение, въпреки че на треперещите му устни играеше неестествено веселие. — Ето ви доказателства как небето закриля праведните!
— Макар че сега страшното му правосъдие се крие под непостижима мъдрост, не се заблуждавай; близък е часът, когато ще видиш и ще почувствуваш неговото величие! — Гласът на капелана внезапно секна; погледът му бе паднал върху навъсеното лице на Бигнъл, което, сковано от смъртта, беше полускрито под едно знаме, наметнато от самия Корсар върху трупа му. Но после, като събра сили, той продължи с ясен и убедителен глас, подобаващ на святото му призвание: — Говори се, че ти не си съвсем лишен от състрадание към ближните си; и макар че семената на благородните пориви, на по-добрите дни са потиснати в сърцето ти, те са все още живи и могат да дадат благотворни…
— Стига! Вие говорите напразно. Или изпълнете дълга си към тези хора, или млъкнете.
— Решена ли е окончателно съдбата им?
— Да.
— Кой казва това? — попита в този момент тих глас до Корсаря; когато стигна до ушите му, той докосна най-скритите струни на душата му и отдръпна кръвта от бузите към потулените кътчета на тялото. Но едновременно с учудването си Корсарят превъзмогна и слабостта и спокойно, почти моментално отговори:
— Законът.
— Законът! — повтори гувернантката. — Имат ли право тия, които пренебрегват всякакви закони и се отнасят с презрение към всякакви човешки принципи, да говорят за закон? Наречете това, ако щете, безсърдечна, злобна мъст, но не смейте да го назовавате със святата дума закон. Ала аз се отклонявам от целта си! Разказаха ми за тази ужасна сцена и дойдох да предложа откуп за осъдените. Посочете сумата, нека тя подобава на тия, които избавяме; признателен родител щедро би дал всичко на спасителя на детето си.