Децата на капитан Грант

На 20 октомври „Индевър“ пуснал котва в залива Токо Малу, дето живеело миролюбиво население от около двеста човека. Ботаниците на кораба направили там много полезни изследвания, като туземците ги превозвали до брега в своите пироги. Кук посетил две села, защитени от живи плетове, огради и двойни ровове, което свидетелстувало, че туземците имат солидни познания по строежа на укрепления. Главното от тях било разположено върху една скала, която по време на силни приливи се превръщала в истински остров, дори повече от остров, защото водите не само я заобикаляли от всички страни, но минавали и под нея през един естествен свод, висок 18 метра, върху който се издигало недостъпно укрепление, „паах“ по туземски. На 31 март Кук, след като в течение на пет месеца събрал голямо количество интересни предмети, туземни растения, етнографски и етнологически сведения, дал името си на пролива, който отделял двата острова, и напуснал Нова Зеландия. По-късно, по време на следващите си пътувания, той имал случай да посети отново тия места.

И наистина в 1773 година великият мореплавател се явил отново в залива Хокс и бил свидетел на сцени на човекоядство. За тия сцени трябва обаче да се упрекнат неговите спътници, които ги предизвикали. Офицери намерили на брега отрязани крайници на млад туземец, занесли ги на кораба, където ги опекли и ги дали за храна на туземците, които се нахвърлили върху тях жадно. Какво печално хрумване — сами да станат готвачи на човекоядци!

Кук, който много обичал тия земи, ги посетил и по време на третото си пътуване с цел да допълни направените по-рано хидрогеографски наблюдения. За последен път той ги е напуснал на 25 февруари 1777 година.

В1791 година Ванкувър се отбил за двадесетина дни в залива Сомбр, но без никаква полза за Естествените или географски науки. В 1793 година д’Антрекасто проучил двадесет и пет мили от крайбрежието в северната част на Ика-на-Мауи. Капитаните от търговския флот Хаузен и Далримп, а след тях и Баден, Ричардсън и Муди спирали тук за малко, а доктор Саваж останал пет седмици и събрал интересни подробности за нравите на новозеландците.

През тази именно година, 1805, племенникът на вожда на Ранги Ху, умният Дуа Тара, заминал с кораба „Арго“, който бил на котва в Залива на островите и бил командуван от капитан Боден.

Може би приключенията на Дуа Тара ще станат един ден сюжет за епопея на някой маорийски Омир. Те са изпълнени с нещастия, несправедливости и лоши обноски. В замяна на вярната си служба, той получил само вероломство, затвор, удари и рани. Каква ли представа е добил той за хората, които се наричат цивилизовани! Отведен бил в Лондон и там направили от него моряк от последен разред и посмешище на екипажите. Ако не бил висикопочтенният пастор Марсдън, нещастният младеж щял да умре от страдания. Този мисионер се заинтересувал от младия дивак, у когото открил здрав ум, смелост, доброта, любезност и приветливост. Марсдън успял да издействува за своето протеже няколко чувала жито и земеделски сечива, предназначени за неговата страна. Цялото това оскъдно имущество му било откраднато. Нещастията и страданията се струпали отново над бедния Дуа Тара и го преследвали до 1814 година, когато той най-сетне се върнал в страната на своите деди. Той можел вече да използува плодовете на горчивия си опит и се готвел да обнови кръвожадната Зеландия, когато смъртта го отнесла на двадесет и осем годишна възраст. Без съмнение това непоправимо нещастие забавило цивилизоването на страната за много години. Нищо не можело да замести добрия и даровит човек, който съчетавал в душата си любовта към доброто и любовта към родината си.