Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Разшириха отвора достатъчно, за да могат да минат от другата страна и тръгнаха по тунела. След като изчегърта дебелия слой мръсотия на една от стените, Никола видя, че беше построена от големи дялани камъни. Таванът изглеждаше от естествена скала и тесният коридор беше прокопан през нея.
— Мислиш ли, че това е участък от онзи назъбен парапет? — прошепна Мадлин — Не прилича на канализация.
— Да, мисля, че това е последното, което е останало от най-ниската галерия и сега се намираме в тунела, който първоначално е водел към онези килии.
— Тази сфера направо ще се разпадне. — каза тя притеснено.
— Значи сме близо.
— Никола, — сега звучеше раздразнено — Този непукизъм започва да ми писва.
— Може би предпочиташ да треперя истерично?
— Ако успееш да се накараш да изразиш едно толкова искрено и неподправено чувство като истерия, то… — Тя млъкна и го хвана за ръкава на палтото. — чакай.
Той изчака и също го чу. Остро почукване, отекващо някъде над главите им. Повтори се още веднъж и настъпи тишина. Никола направи няколко крачки напред и се заслуша. Хвърли поглед зад себе си към Мадлин, като и показа със жест, че ще закрие лампата. Тя кимна и той спусна екрана. След малко видя отпред далечно сияние, бяло-зеленикав пламък, а не естествена дневна светлина. Погледна назад към Мадлин и осъзна, че вижда силуета й очертан на стената.
— Тая тиня май е пълна с призрачен лишей, — каза тихо — Хайде.
Светлината се усилваше — не ставаше по-ярка, реши Никола, но ставаше все по-отчетлива. Отпред се виждаше някакъв отвор с неправилна форма и зад него светлината изглежда ставаше още по-силна.
Приближиха се и Никола видя, че тунелът свършва в едно голямо помещение. Когато стигна до входа чу стържещ звук, сякаш стара изсъхнала хартия се триеше в камък. Махна на Мадлин да дойде при него и когато тя се приближи, той докосна без да иска сферата.
Металът беше топъл, нещо невъзможно по естествен път във влажното и мразовито подземие, усети и странна вибрация по пръстите, сякаш беше докоснал някой от експерименталните електрически уреди показвани на Изложението. Той отдръпна ръката си и осъзна, че беше доловил контакта през ръкавицата. Поне прави … нещо. Щеше му се поне малко да знае как да я управлява.
Той се приближи плътно до отвора и извади пистолета от джоба си. Проходът свършваше в голямо, подобно на пещера помещение, високо повече от седем метра и прорасналият навсякъде призрачен лишей осветяваше колони и отвори на крипти, издълбани в стените. От нишите над входовете на криптите гледаха строго многобройни статуи на светци с унили физиономии в естествен ръст. Никола реши, че крилатият Свети Гатр, чието лице приличаше на видение от кошмар, беше особено подходяща компания за огледа на сцената.
Бяха намерили катакомбата. Подът й беше на около три метра под нивото, на което свършваше тунелът, но точно под него имаше една счупена колона, която изглеждаше достатъчно стабилна, за да се изкачи по нея човек. Никола понечи да стъпи на нея, когато Мадлин побърза да го тупне по рамото и му посочи нещо.
На пода на пещерата нещо мърдаше, тъмен силует, който се отдръпна в сенките. Никола примижа в полумрака и видя парцаливи дрехи и разчорлена коса, и бялкащи се кости.
Имаше поне един вампир, ако не и два, които сновяха из отворените крипти и се стрелкаха под срутените сводове. Единият пропълзя покрай падналия капител на някаква съборена колона, мушна се в тъмния участък зад нея, сякаш преследваше нещо. Душат, помисли Никола, наблюдавайки това подмолно движение. За нас ли? Не му се вярваше. Ако знаеха, че трябва да търсят нас, щяха да са наясно, че още не сме стигнали до катакомбата и щяха да претърсват канализацията и тунела. Това означаваше…
Вампирът ненадейно изръмжа и се измъкна иззад капитела, който скриваше главата му. Никола видя камъка и човешката ръка, която го беше метнала и без да се замисли скочи на колоната и оттам на пода на катакомбата.
Вампирът се хвърли срещу него със зинала паст и лице, което не се различаваше много от гол череп. Никола вдигна пистолета преди още да осъзнае, че няма понятие дали куршумите биха навредили на нещото. Мадлин скочи след него в същия момент, когато вампирът се понесе към тях. Внезапно избухна светкавица, с блясък, който заглуши бледото сияние на призрачния лишей и изпълни пещерата с ярка светлина, която заличи всички сенки.
Последният път, когато сферата беше проявила силата си, това се беше случило толкова бързо и безмилостно, че тогава Никола изобщо не можа да види какво става. Сега, в очертанията на бялата мълния, видя всичко. Вампирът задраска по земята, ноктите му хвърляха пръст, опитваше се да се обърне и да избяга. Но преди да беше направил и крачка, той сякаш се вгъна в себе си, след което се разлетя на парчета и се строполи на пода във вид на купчина пожълтели кости и парцали. ярката светлина изчезна внезапно и остави след себе си непрогледна тъмнина. Никола се оказа заловен в крачка от мрака, подхлъзна се, изруга и чу как Мадлин изскимтя зад него: