Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Аз много те уважавам, Даниъл.
— Тогава защо, по дяволите, се блещиш насреща ми с тая тъпа усмивка, когато се опитвам да те накарам да обсъдим нещо важно?
Устата на по-високия се превърна в тънка черта.
— Защото мисля, Даниъл. А сега млъкни за няколко минути.
Сервитьорката вече беше примряла от страх, когато й позволиха да разчисти масата. Щом поднесе кафе на двамата и чашка коняк на генерала, Уелс се протегна и стисна ръката й. Тя подскочи и лекичко изписка от изненада.
— Ако се загубиш някъде и нямаш понятие как си попаднала там, нито пък познаваш мястото, какво ще направиш?
Тя се облещи насреща му.
— Аз… моля, господине?
— Чу ме какво ти казах. Какво би направила?
— Ако…, ако се изгубя ли, господине?
— И мястото е непознато, а ти не знаеш как си попаднала там. Може би дори имаш амнезия и не помниш откъде идваш.
Нервиран, Якубиан понечи да каже нещо, но Уелс го стрелна с поглед. Генералът направи гримаса и бръкна в джоба си за кутията с пури.
— Не знам…
Младата жена се опита да се изправи, но Уелс беше стиснал ръката й здраво. Беше по-силен, отколкото допускаха внимателните му движения.
— Предполагам, че… ще чакам някъде. Ще седя на едно място, за да могат да ме намерят. Както казват на момичетата скаути.
— Разбрах — кимна Уелс. — Долавям някакъв акцент, мила. Откъде си?
— От Шотландия, господине.
— Много добре. Сигурно си дошла след разцеплението, нали така? Я ми кажи сега — ами ако си попаднала на място, пълно с непознати, и изобщо не знаеш дали някой ще тръгне да те търси? Тогава какво ще правиш?
Момичето започна да се паникьосва. Подпря се с другата ръка на масата и дълбоко си пое дъх.
— Ще… ще се опитам да намеря път, да намеря някакви хора, които са пътували: Ще ги разпитам за околните градове, докато някое име ми прозвучи познато. После предполагам, че просто ще застана на пътя и ще се опитам да стигна до онова място, чието име ми е прозвучало познато.
Уелс присви устни.
— Хммм… Чудесно. Ти си много умно момиче.
— Господине! — Тонът й беше умолителен. Опита отново, този път малко по-силно: — Господине!
Полуусмивката отново се беше изписала на лицето му. Реагира чак след миг:
— Да?
— Заболя ме ръката, господине.
Пусна я и тя се завтече към кухнята, без да поглежда назад.
— Какво, по дяволите, беше това?
— Просто проверявах как мислят хората. Обикновените хора. — Уелс вдигна чашата кафе и предпазливо отпи. — Ако беше възможно да се проникне в проекта „Граал“ и да се освободи точно този субект — а твърдя, че това е невъзможно, Даниъл, — то кой би могъл да го направи?
Генералът прехапа пурата и горящият й край се издигна опасно близо до върха на носа му.
— Очевидно не са толкова много, мътните ги взели. Някой от твоите конкуренти?
Уелс оголи зъби в по-различна усмивка.
— Не мисля.
— Е, какво остава тогава? ООН-комуникациите? Някой от големите метрополиси или държави?
— Или някой от Братството, както вече споменахме. Възможно е, защото те биха имали предимство — замислено кимна Уелс. — Знаят какво да търсят. Никой друг не знае, че подобно нещо съществува.
— Значи приемаш всичко това сериозно.
— Разбира се, че го приемам сериозно. — Уелс вдигна кафената лъжичка и се загледа в капките, стичащи се от нея. — Вече се бях притеснил, но като си поговорихме за проценти, осъзнах, че ако продължаваме да сме нехайни, може да ни сполети някоя беда. — Той отново топна лъжичката в чашата и този път разля кафе по покривката. — Никога не съм разбирал защо Стареца искаше тази… модификация и много ясно, дявол го взел, че когато тоя тип изпадна от радара, това постави и мене, и ТМКС в много неудобно положение. Досега позволявах на Стареца да се оправя сам, обаче ти си прав — трябва да се размърдаме.
— Така те искам. Мислиш ли, че онази, южноамериканската сделка, има нещо общо с това? Изведнъж онзи стана страшно заинтересован да извадим нашия стар приятел от сметката. Були се оттегли от Братството още преди около пет години — какво му стана сега?
— Не знам. Очевидно ще знаем повече, когато видим точния план на цялата работа. Но сега ме интересува да открия къде е дупката в моята ограда… ако има дупка.
Якубиан допи коняка си и облиза устни.
— Слушай, не съм докарал тук цял отряд охранители само за да опразнят някакъв си ресторант. Помислих си, че мога да ти оставя няколко от тях като помощници. Двама работят в базата в Пайн, а има и още един, който току-що е излязъл от школата за индустриален шпионаж на „Критапонг“ — знае ги всичките най-нови номера.