Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Момчето се усмихна с бездушна кървава усмивка, но не каза нищо.
— Лайл — обади се Уорън с измъчен глас, — можеш да се спасиш от пътешественика по сънищата. Трябва само да се закълнеш във вярност на Ричард и ще си свободен. Повярвай ми, Лайл. Опитай. Знам какво е. Лайл, кълна се, че ще ти помогна.
Калан си помисли, че при вида на Уорън — човек, когото познава — момчето може да се хвърли внезапно към лъча светлина, проблеснал в процепа на тъмничната врата. Момчето зад усмивката, която не бе негова, гледаше Уорън с копнеж, който скоро се превърна в открита омраза. Това бе дете, видяло как борбата за свобода носи ужас и смърт и което знаеше, че смиреното подчинение носи възнаграждение и живот. Още не бе достатъчно голям, че да разбира какво още се крие зад всичко това.
С нежно докосване Калан подкани Уорън да отстъпи назад. Той се подчини с неохота.
— Това не е първият от магьосниците на Джаганг, когото сме залавяли — най—безцеремонно подметка тя на Уорън, макар думите й да не бяха предназначени точно за него.
Калан се вгледа в непоколебимите сини очи на Кара, после извърна поглед встрани, надявайки се Морещицата да е разбрала заповедта.
— Марлин Пикард — рече след малко, сякаш заради Уорън се бе напънала да си спомни името, но думите й пак бяха насочени към Кара. — Той бе голям човек, но дори с наставничеството на претенциозния си надут господар Марлин не успя да ни създаде кой знае какви проблеми.
Истината бе, че Марлин им бе стоварил на главата огромни неприятности. Всъщност едва не бе убил Калан и Кара. Калан се надяваше Морещицата да разбере колко недостатъчен контрол можеше да установи тя върху човек, в чието съзнание властва пътешественикът по сънищата.
Момчето не откъсваше очи от Калан. В гората цареше напрегната тишина.
— Навреме разкрихме начина ти на действие, Джаганг. Направи грешка, като си мислеше, че можеш да се промъкнеш незабелязан покрай нашите съгледвачи. Надявам се да си с тези хора, за да можем, когато ги изтребим, да прережем и твоето гърло.
Кървавата усмивка се разтегли.
— Жена като теб се пропилява, когато е на страната на слабите — изрече момчето със зловещ мъжки глас. — Можеш да живееш далеч по—добре на страната на силата, в редиците на Ордена.
— Опасявам се, че съпругът ми си ме харесва точно тук.
— А къде ти е съпругът, скъпа? Надявах се да му кажа здрасти.
— Тук е — отвърна Калан със същия безстрастен глас.
Тя забеляза, че когато произнесе тези думи, Уорън сепна в нещо като изненада.
— Нима? — Очите на момчето се плъзнаха от Уорън обратно към Калан. — А защо не ти вярвам?
Направо й идваше да го фрасне по жестоката усмивка, не мислеше трескаво, опитвайки се да отгатне какво бе Джаганг и какво се опитва да разбере.
— Съвсем скоро ще го видиш, когато заведем това бедно дете в лагера. Сигурна съм, че Ричард Рал с удоволствие би се изсмял на глупавата ти физиономия, когато му кажа как сме разкрили великия план на императора да се промъкне на север. Сигурно ще иска лично да ти каже какъв голям глупак си.
Момчето се опита да направи крачка към нея, но Кара го държеше здраво за косата. Беше като див звяр, завързан на верига, който не се отказваше да се мята в оковите си. Кървавата усмивка остана на устните му, но вече не бе толкова самодоволна. В кафявите му очи й се мярна съмнение.
— Аха, само дето никак не ти вярвам — отвърна след малко, сякаш загубил интерес към темата. — И двамата знаем, че не е там. Нали, скъпа?
Калан реши да рискува:
— Съвсем скоро ще го видиш с очите си. — Тя си придаде вид, все едно се кани да тръгва, но след миг отново го погледна:
На устните й се изписа саркастична усмивка.
— О, да не би да имаше предвид Ничи?
Усмивката се изпари от лицето на момчето. Веждите се свъсиха, но все пак успя да удържи гласа си равен:
— Ничи ли? Нямам представа за какво говориш, скъпа.
— За една Сестра на мрака. С хубаво тяло. Руса коса. Сини очи. Черна рокля. Със сигурност не би забравил толкова красива жена. Или освен другите си кусури си и късопаметен?
Очите я гледаха, в тях Калан откри внимателно претегляне на всяка нейна дума. Но онова, което Калан ясно си спомняше, бяха думите на Ничи за Джаганг.
— Знам коя е Ничи. Познавам я и в най—потайните и кътчета. Един ден ще опозная и теб не по—малко от нея.
Подобна недвусмислена заплаха й се стори още по—отвратителна в устата на момчето. Направо й прилоша, когато чу как Джаганг изразява долните си помисли чрез устата на едно дете.
Ръката на Лайл се повдигна по волята на господаря му.