Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Двамата стражи до широката двукрила врата с резбовани лъвове на Картната зала бяха опитни гвардейци, единият нисък и почти мършав, другият — толкова широк, че изглеждаше нисък, макар да беше среден на ръст. Нищо особено не ги отличаваше от останалите мъже в Гвардията, но само майстори с меча, благонадеждни мъже получаваха тази служба. Ниският се поклони на Дени и се стресна при неодобрителния поглед на Биргит. Дени му се усмихна свенливо — Дени! Свенливо! — докато две от гвардейките влизаха за неизбежния оглед. Биргит отвори уста, но Елейн сложи ръка на рамото й и тя я погледна, а после поклати глава и дебелата й златиста плитка бавно се полюшна.
— Не е добре, когато са на служба, Елейн. Трябва да си гледат задълженията, а не да се гледат един друг с влажни очи.
Не повиши глас, но на бузите на Дени изби червенина, усмивката й угасна и тя продължи да оглежда бдително коридора. Навярно така беше по-добре, но все пак беше жалко. Човек все пак трябва да изпита поне мъничко удоволствие в живота, нали така.
Картната зала бе втората по големина дворцова зала за балове, просторна, с четири камини от мрамор с червени жилки, в които под изваяните полици тлееше огън, с куполест таван, покрит със златен варак и крепен от колони на два разтега от белите мраморни стени, с достатъчно лампи, че да хвърлят в помещението светлина, все едно че беше с прозорци. По-голямата част от покрития с плочки под представляваше мозаечна карта на Кемлин, изработена преди повече от хиляда години, след като Новият град бил довършен, но преди да започне да расте Долен Кемлин. Много преди да възникне Андор, дори преди Артур Ястребовото крило. Оттогава беше преправяна няколко пъти, тъй като плочките се похабяваха, тъй че всички улици си бяха точни — точни поне до днес; Светлината дано да дадеше още да са — и въпреки че през годините много сгради бяха подменяни, дори някои от страничните улички си оставаха непроменени от това, което описваше огромната карта.
Но в предвидимо бъдеще в Картната зала нямаше да има танци. По дългите маси между колоните бяха разпънати други карти, някои толкова големи, че висяха от ръбовете, а рафтовете покрай стените бяха отрупани с донесения — поне с онези, които не бяха толкова секретни, че да трябва да се запаметят и изгорят. В отсрещния край на залата беше широката писалищна маса на Биргит, и тя отрупана с кошове, пълни с документи. Като капитан-генерал, Биргит си имаше кабинет, но веднага щом бе открила Картната зала, беше решила, че картата на пода е твърде добра, за да остане неизползвана.
Малък боядисан в червено дървен диск отбелязваше мястото на външната стена, където току-що бе отблъснат поредния щурм. Биргит го взе мимоходом и го хвърли в един от кръглите кошове, в който имаше поне още десетина такива. Елейн поклати глава. Ако нападенията продължаха така…
— Милейди Биргит, ето доклада за наличния фураж, който поискахте — каза една жена с прошарена коса и протегна лист хартия изписан ситно. Другите петима чиновници продължиха работата си перата им скърцаха по листовете. Бяха от най-доверените на господин Нори, а госпожа Харфор лично беше подбрала няколкото вестоносци в червено-бели ливреи, пъргави младежи — момчета всъщност, — които стояха покрай стената зад малките писалища на чиновниците. Един от тях, хубавичък младеж, понечи да се поклони, но спря и се изчерви. Биргит беше уредила с няколко кратки думи въпроса за почестите към нея, както и към други благородници. Първо работата, а на който благородник не му харесва, може да не влиза в Картната зала.
— Благодаря, госпожо Анфорд. Ще го прегледам по-късно. Ще благоволите ли с останалите да изчакате отвън?
Госпожа Анфорд набързо подбра вестоносците и другите писари — остави им време само да си запушат мастилниците. Никой не прояви ни най-малка изненада. Свикнали бяха да ги изкарват така навън. Елейн бе чувала да наричат Картната зала Стаята на тайните, въпреки че тук не се пазеше нищо тайно. Всичко тайно стоеше заключено в покоите й.
Докато чиновниците и вестоносците се изнизваха, Елейн отиде до една от дългите маси, на която имаше карта, изобразяваща Кемлин и околностите му на петдесет мили във всяка посока. Отбелязана беше дори Черната кула, квадрат, кацнал няма и на две левги южно от града. Тумор в тялото на Андор, и нямаше как да се премахне. Тя продължаваше да изпраща през Портали групи гвардейци за наблюдение, но теренът бе толкова обширен, че Аша’ман можеха да замислят какво ли не, без тя да го разбере. Карфици с емайлирани глави отбелязваха осемте лагера на Аримила около града, метални фигурки — различни други станове. Един сокол, изкусно изкован от злато и голям колкото кутрето й, показваше къде са Гошиен. Или къде се бяха намирали доскоро. Накъде ли бяха заминали? Тя пъхна фигурката на сокола в кесийката на колана си. Авиенда си беше същински сокол. От другата страна на масата Биргит повдигна въпросително вежда.