Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Монахът се хвърли напред, давайки си вид, че се кани да го удари в лицето, ала в същото време вдигна крак, за да го изрита в коляното. Ястребокрилия се стрелна нагоре, за да посрещне мнимия пестник, Елбраян обаче не можеше да бъде измамен толкова лесно и в последния миг се завъртя, избягвайки на косъм ритника на противника си.
Брат Правда удвои устрема си с надеждата да се възползва от маневрата на неприятеля си и да го нападне в гръб.
Елбраян обаче не описа пълен кръг, вместо това рязко спря и с все сила замахна назад, после се провря под вдигнатото оръжие и с мощен тласък принуди монаха да отстъпи, след което се впусна в яростна атака — Ястребокрилия отскачаше ту в едната, ту в другата посока, свистеше във въздуха и ту се стрелваше нагоре, ту рязко се спускаше надолу.
Брат Правда отбиваше ударите с голи ръце със завидна сила и бързина, мъчейки се да открие пролука в защитата на пазителя, та сам да се впусне в атака. Само че Елбраян беше прекалено добър, за да позволи подобно нещо, ударите му следваха твърде бързо и противникът му едвам намираше време да ги отклонява.
Ала защитата на брат Правда бе също толкова безпогрешна — той не само отбиваше всички удари на пазителя, но и много бързо се съвзе от яростта на неочакваното нападение и дори престана да отстъпва назад.
Най-сетне Елбраян спря и приклекна, вдигнал Ястребокрилия пред себе си. Ред беше на монаха да нападне и той, стори именно това, нахвърляйки се върху врага си така ожесточено, сякаш искаше да счупи тоягата му с голи ръце.
Точно както Елбраян очакваше. Бърз като котка, той придърпа оръжието до гърдите си и когато противникът му пропусна целта си, с все сила го стовари върху ръката му, после пристъпи напред и както държеше Ястребокрилия водоравно пред себе си, заби го в брадичката на монаха.
Брат Правда политна назад, въпреки това съумя да овладее движението си и замахна, нанасяйки удар на противника си.
Двамата се отдръпнаха един от друг, Елбраян — борейки се за въздух, монахът — мъчейки се да прогони обзелото го замайване. Развилнялата се тълпа начаса ги заля — вече всички в пивницата се налагаха здравата, било с юмруци, било със столове и халби.
— Ам’че да! — възторженият възглас надвика врявата — у Елбраян нямаше никакво съмнение, че дебелият монах искрено се наслаждава на ожесточеното сбиване.
В този миг младият мъж долови шум зад гърба си и рязко се обърна. Ястребокрилия спря юмрука на Тол Юганик, после се стрелна нагоре, оставяйки кървава диря по лицето на едрия побойник. Още преди новият му нападател да се бе съвзел, Елбраян пусна оръжието си с една ръка и заби разтворена длан под брадичката му. Когато Юганик се свлече на земята, погледът на пазителя обходи тълпата, търсейки новодошлия монах. Без да губи нито миг, той си запроправя път между биещите се селяни, като раздаваше юмруци, когато се наложеше, а едного, осмелил се да се нахвърли отгоре му, повали на земята с три бързи удара на тоягата си.
В това време брат Правда, отдалечил се на безопасно разстояние от силния си противник, извади малка брошка от колана си и я притисна о слънчевия камък. Обикновено слънчевият камък се използваше като щит — най-често срещу други магии, но нерядко и като противоотрова. Ала освен това силите му можеха да бъдат обърнати наопаки.
Така въоръжен, брат Правда се огледа и, както очакваше, откри пазителя близо до Авелин, готов отново да го защитава. Използвайки телата на побойниците като прикритие, той се запрокрадва натам; Елбраян обаче го забеляза и се приготви да го посрещне.
Монахът се престори, че се кани да го нападне, ала в последния миг смени посоката на атаката си и се хвърли към Авелин, който в този момент въртеше безпомощния Бърджис Гоусън над главата си с намерението да го хвърли в другия край на стаята.
Елбраян, виждайки сребристо сияние да се процежда през пръстите на убиеца, разбра, че трябва да действа незабавно.
Пръстите му се сключиха около китката на монаха и макар ръката на противника му да го улучи, Ястребокрилия също намери целта си. Този път обаче брат Правда беше в по-изгодна позиция и Елбраян, лошо ударен, падна на едно коляно, в обречен опит да се защити от юмруците на неприятеля си.
Само че те така и не се посипаха отгоре му. Над главата му прелетя сянка — Бърджис Гоусън, запратен надалеч от Авелин — и когато всичко свърши, от непознатия убиец нямаше и следа.
Едва тогава младият мъж осъзна, че ръката му, онази, с която беше сграбчил китката на злия монах, кърви. Раната не беше сериозна, ала туптеше болезнено, сякаш някой бе посипал в нея сол. Елбраян обаче нямаше време да се занимава с това — на всяка цена трябваше да се добере до дебелия монах.