Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Елбраян също се бе изправил, ала засега само гледаше, без да е съвсем сигурен какво да мисли за странния монах, който се биеше наистина добре, наричаше лютия пердах „полезно упражнение“ и крещеше нещо за „постоянна бдителност“. Пък и, ако трябваше да бъде честен, стига нещата да не излезеха извън контрол, нямаше нищо против да види как Тол Юганик и другарчетата му си получават заслуженото.
Младият мъж не можа да сдържи усмивката си, когато видя Юганик да се надига от земята и да се нахвърля върху Авелин с нечовешки рев, само за да се препъне в крака на отскочилия в последния миг монах и отново да се сгромоляса на пода, подпомогнат и от силен удар в тила.
— Ам’че да! — възторжено се провикна Авелин.
Това бе една от онези ситуации, с които жителите на Дъндалис сами трябваше да се справят. Елбраян продължи да стои настрани, макар че бе свалил тетивата на Ястребокрилия и бе готов да се намеси веднага щом сметнеше за необходимо — още отсега бе решил, че няма да допусне селяните да накажат със смърт монаха, щом го надвият.
Ако го надвият, поправи се пазителят малко по-късно, впечатлен от пъргавината на едрия мъж — личеше си, че е опитен войн. Хвърляше се ту насам, ту натам, за да избегне юмруците на противниците си, сипеше удар след удар върху нападателите си, а когато не успееше да се измъкне от пестниците им, разсмиваше се още по-силно. В един момент, без да спира да се смее нито за миг, преметна двама едри мъже през раменете си, после обаче някой строши тежък стол в гърба му. Белстър О’Комли неволно простена, монахът обаче избухна в още по-гръмогласен смях и отново нададе обичайния си вик:
— Ам’че да!
Елбраян се облегна на тоягата си, наслаждавайки се на представлението. В мига, в който изглеждаше, че се е отпуснал, един разгорещен от битката селянин реши да си опита късмета с омразния на всички пазител.
Без да полага никакво усилие, Елбраян вдигна Ястребокрилия пред себе си и юмрукът на нападателя му срещна коравото дърво. Селянинът изохка и стисна ръката си, а Елбраян така изви тоягата, че дългият й край се вряза между краката на стенещия мъж.
Все така бързо Ястребокрилия се стрелна към гърдите на селянина и го изтласка назад. Докато противникът му се превиваше от болка на пода, стиснал ръката и слабините си, Елбраян отново се облегна на тоягата си и се загледа в боя. Не след дълго монахът щеше да се умори, а още при първата му грешка разлютената тълпа щеше да се нахвърли отгоре му.
И тогава той щеше да се намеси.
За трети път тази вечер Тол Юганик връхлетя върху Авелин и за трети път бе запратен на пода. И сега Елбраян не можа да скрие усмивката си, която обаче бързо се стопи при вида на непознатия, проправящ си път през биещата се тълпа. Заинтригуван, той не сваляше поглед от него и затова не пропусна да забележи лекотата, с която новодошлият избегна юмрука на един от побойниците и на свой ред му нанесе три толкова мълниеносни удара, че още преди да успее да вдигне ръка, за да се защити, противникът му рухна на пода.
Ала дори и без тази проява на забележителна ловкост, Елбраян вече се бе досетил, че човекът пред него не е обикновен селянин. Непознатият имаше походката на опитен войн и целеустремеността на професионален убиец. И също като на убиец, лицето му бе наполовина закрито от плътен шал и ниско спусната качулка.
А коя беше целта, към която новодошлият така упорито си проправяше път, съвсем не бе трудно да разбере.
Какви ли врагове си бе създал необузданият монах, зачуди се пазителят, докато на свой ред си запробива път през тълпата.
Смъртоносният удар бе насочен към гърлото на Авелин, той обаче, прекалено погълнат от двамата си противници, така и не го видя. Тоягата на Елбраян спря нападението на непознатия и отби юмрука му, но той дори не го забеляза и светкавично замахна с другата си ръка.
Ястребокрилия се стрелна надолу и го перна през пръстите.
Сега вече брат Правда насочи вниманието си към Елбраян — само за част от секундата бе осъзнал, че той не ще да е обикновен селянин. Един от побойниците нападна злия монах изотзад, той обаче го удари с лакът — в гърдите, в гърлото, в лицето — и злощастникът рухна, останал без дъх от болка. Никой от онези, които видяха впечатляващата проява на непознатия, не искаха да си имат вземане-даване с него, а никой в цялата кръчма (освен може би Юганик, който все още лежеше на пода) нямаше желание да се изправи срещу Елбраян. И така, двамата застанаха един срещу друг, двама леденоспокойни войни, странно сами насред разбуненото човешко море.