Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Но само защото група ловци убили някакъв гоблин в гората — възрази едър мъж на име Тол Юганик, същинска мечка, макар дори той да не можеше да се мери с над стокилограмовия Авелин. — А и това е било преди почти десет години. Гоблините няма да се върнат. Нямат причина да го правят.
— Особено пък сега, когато Прашльо дебне наоколо — изсмя се друг от мъжете и хвърли поглед към масата на пазителя в отсрещния ъгъл.
Тримата му другари, винаги готови да се подиграят на Елбраян, побързаха да се присъединят към неговия смях.
— Кой е той? — полюбопитства Авелин.
— Някой, който доста ще се заинтересува от мрачните ти прокоби — отвърна Юганик и изпразни халбата си, при което целият се изцапа с пяна.
— А не беше ли именно Елбраян онзи, който се погрижи за развилнялата се черна мечка? — обади се Белстър О’Комли и се приближи, бършейки една чаша толкова енергично, че двамина от другарите на Юганик трябваше да се отдръпнат встрани, за да му направят място. — Същата мечка, дето опустоши къщата ти, Бърджис Гоусън!
Дребничкият Бърджис сякаш още повече се сви при тези думи.
— Ха! — изсумтя Юганик и лицето му се разкриви от гняв — той така и не бе успял да свикне със зародилото се приятелство между кръчмаря и странника, наричащ себе си Нощната птица.
Белстър обаче дори не трепна. Доста дълго бе гледал да не разтръбява наляво-надясно за дружбата си с пазителя, боейки се, че репутацията му може да пострада. Напоследък обаче в отношението му се забелязваше очевидна промяна. Съвсем наскоро бе поръчал на местния майстор да му изработи много специално седло и ясно бе дал да се разбере, че не е за него, а за Нощната птица, отплата за някаква услуга, която младият мъж му бил направил.
— Мечката бездруго си беше болна — изфуча Тол Юганик. — Съмнявам се, че негово величество Елбраян, нашият височайши покровител, изобщо я е видял, преди животното да предаде Богу дух.
Мнозина от мъжете наоколо закимаха в знак на съгласие, разнесоха се доста одобрителни възгласи. Белстър, който добре разбираше, че няма да постигне нищо, ако се опълчи срещу избухливите си гости, само поклати глава и отново се зае за работа. Прекрасно знаеше, че Юганик, който се бе заклел лично да се разправи с мечката (за което би получил нелошо възнаграждение), побеснява при всяко споменаване на животното.
Пропускайки покрай ушите си ехидните подмятания на Юганик и другарите му, Авелин загледа с нов интерес младия мъж, седнал в другия ъгъл. Същия, когото Юганик подигравателно бе нарекъл „нашия височайши покровител“. Кой знае, може пък непознатият да бе прозрял истината за света?
— Бих казал, че трябва да сте малко по-благодарни — подхвърли монахът, разсеяна забележка, насочена по-скоро към него самия, отколкото към някой друг.
Миг по-късно някой с все сила го сръга в гърдите.
— Нямаме нужда от закрила! — заяви Юганик и навря разкривеното си от гняв, ала въпреки това някак детинско лице, под носа на Авелин.
Монахът изпитателно се вгледа в злобно присвитите очи, в които гореше почти дивашка ярост, после хвърли поглед през рамо и видя Белстър да клати примирено глава, досетил се какво следва.
Авелин направи крачка назад и извади плоско шише изпод наметалото си:
— Отвара за кураж — смигна той на Бърджис Гоусън и си сръбна порядъчно, после въздъхна доволно, потърка лице със свободната си ръка и прибра бутилката обратно в джоба си.
След това се изпъчи и срещна злия поглед на Юганик, предвкусвайки забавлението. Едрият мъжага изръмжа и се нахвърли върху него, ала Авелин беше готов.
— Ам’че да! — изрева той, когато Юганик понечи да го сръга в гърдите за втори път.
Бърз замах с лявата ръка и противникът му се сгромоляса на земята.
Начаса, двамина от другарите на Юганик скочиха срещу монаха, ала той ги отблъсна и ето че побоят вече бе в разгара си.
Застанал зад бара, Белстър отново поклати глава и въздъхна дълбоко, питайки се колцина ли щяха да се държат на краката си, когато всичко свърши, за да му помогнат да оправи бъркотията.
Зла усмивка разкриви лицето на брат Правда, когато шумът от сбиването долетя до ушите му. „Лудият монах“ наистина беше тук. Междувременно, той беше сменил издайническите си кафяви одежди с далеч по-незабележимите дрехи на обикновен селянин. Позачуди се дали старият му приятел Авелин ще го разпознае без монашеското одеяние и тази мисъл го накара да спусне качулката още по-ниско над очите си.
Защо пък да не го изненада?
Съотношението на силите беше петима към един в полза на Юганик и другарите му и то, само защото трима от посетителите на кръчмата се биеха на страната на Авелин или по-скоро — против тълпата, която все повече стесняваше обръча около него.