Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
С едно ловко движение Джил успя да отдръпне оръжието и ритникът на монаха само го закачи, принуждавайки я да направи крачка назад.
Изпълнен с новопоявило се уважение към младата жена, монахът се приготви за втори скок. Явно наистина я биваше в битките.
— Говори се, че ти също бягаш от закона — подразни я той. — Била си дезертирала от Пирет Тюлм.
Джил дори не трепна.
— Кой знае, може пък Бреговата стража да предложи награда за главата ти — подметна монахът, след което започна нова атака.
Три бързи ритника, всеки — на различна височина, се посипаха върху младата жена. Тя обаче ги избегна с лекота и сама се хвърли в нападение.
Спря я единствено съвестта, осъзнаването на факта, че се кани да убие човешко същество.
Всъщност, нямаше защо да се тревожи — мечът й бездруго нямаше да успее да прониже изкусния монах. Той изчака до последния момент, после се отдръпна съвсем леко встрани и като провря ръка под острието, блъсна го нагоре, като с другата ръка й нанесе силен удар.
Джил незабавно отстъпи назад, ала въпреки това не можа да избегне напълно удара в ребрата и за момент остана без дъх. Олюля се и направи още няколко крачки назад, готвейки се да посрещне следващото нападение.
Когато се съвзе обаче, установи, че той не я бе последвал. Вместо да се възползва от временното си преимущество, монахът стоеше на около четири метра от нея, пъхнал ръка в джоба на кафявите си одежди. После, за нейно огромно изумление, затвори очи.
Миг по-късно всички въпроси излетяха от съзнанието й, прогонени от една-едничка цел — да спре атаката на брат Правда. Макар да не се бе помръднал от мястото си, той се бе впуснал в най-страховитото си нападение и сега Джил трябваше да впрегне цялата си воля, за да се пребори с него, да не му позволи да завземе тялото й!
Нечовешка болка прониза тялото и душата й, същото изпитваше и монахът. Тази мисъл обаче не я утешаваше особено. Усещаше скверното му нахлуване като стена от мрачна сянка, напираща в нея, опитваща се да я прогони от собственото й тяло. За миг й се стори, че е победена, безсилна да се съпротивлява, после осъзна, че това е бойно поле, където предимството е на нейна страна. Та това беше нейното тяло! Впрегна цялата си воля и почувства как силата на мисловната атака отслабва. Представи си се като източник на светлина, като огромно, ярко слънце, което прогонва пъплещата мрачна сянка; тази смъртна обвивка й принадлежеше и с едно последно усилие, тя успя да прогони натрапника.
Мракът се вдигна и тя отвори очи.
Само за да види подигравателно ухиленото лице на монаха на сантиметри от своето. Едва тогава разбра истината, едва тогава проумя, че мисловният двубой е бил просто уловка, от която той бе в състояние да се съвземе много по-бързо от нея.
Разбра го в частицата от секунда, преди всичко да свърши. Разбра, ала това познание й донесе единствено отчаяние, защото врагът вече беше прекалено близо. Надежда нямаше.
Юмрукът му се стовари върху гърлото й и тя се свлече в разкаляния сняг. Един-единствен удар, точен и премерен така, че да не я убие. Не, брат Правда не я искаше мъртва. Задържеше ли я за заложник не само че щеше да я принуди да му каже къде да открие Авелин, но и можеше да я използва като примамка за предателя.
Не, брат Правда я искаше жива, засега. Разбира се, щом се разправеше с изменника, щеше да му се наложи да убие и нея.
И това ни най-малко не го притесняваше.
Глава 33
Издайнически удар
Седеше край една маса в ъгъла на пивницата, избутал стола си така, че да има защитата на стената и от двете си страни. Не че очакваше неприятности (жителите на Дъндалис не го харесваха особено, но никога не бяха проявявали открита враждебност), просто елфическото обучение си казваше думата — винаги трябваше да заема най-лесно защитимото положение.
Тази вечер кръчмата беше особено пълна — навън валеше сняг и хората се тревожеха, че може да се засили. Извиеше ли се снежна буря, като нищо щеше да ги затвори в къщите им за цяла седмица.
Пивото се лееше, приказката (най-вече за времето) също вървеше. Само в единия край на бара неколцина селяни и един едър, облечен в кафяво мъж, спореха за опасността от гоблиново нашествие по тези земи.
— И преди се е случвало — сухо заяви Авелин. — Селото било изравнено със земята, и само един, къде ти, никой не успял да се спаси.
Монахът изсумтя, надявайки се, че никой не е забелязал неволната му грешка. Тайната на Джил си беше нейна и единствено тя можеше да реши кога и дали изобщо да я разкрие.