Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Това схемата на заговора ли е?
Пауза. Кимане.
— Пиши имената.
И той написа. На английски: „Just one name.“
И изгледа Фандорин — уговорката оставаше същата, бяха се променили само ролите.
Усетил, че ако продължи с натиска, може да провали сделката, Ераст Петрович каза:
— Добре. Но тогава да е най-важното.
Интендантът затвори очи за няколко секунди — явно се подготвяше. За предателството или за смъртта? Най-вероятно и за едното, и за другото.
Решително стисна перото, потопи го в подложената мастилница и бавно заизписва буква по буква — тоя път не си служеше с йероглифи, нито с латиница, а с катакана, сричковата азбука, която Фандорин вече беше понаучил.
„Бу“, прочете той. После „ру“, „ко“, „ку“, „су“.
Бу-ру-ко-ку-су.
Булкокс!
Ама разбира се!
Всичко си дойде на мястото, сякаш перде му падна от очите.
Честната дума
Връщаха се към Йокохама с първия влак в седем сутринта. Не спазваха много конспирацията, седяха един до друг, но не разговаряха. Впрочем във вагона и без това нямаше никой освен вицеконсула и инспектора. Вагоните от втора и трета класа бяха претъпкани с дребни чиновници и търговци, отиващи на работа в Йокохама, но за първокласните пътници беше още много рано.
Асагава известно време клюмаше, а после — ама че железни нерви! — заспа дълбоко и сладко, дори се усмихваше насън. На Фандорин не му се спеше. Сякаш самият му организъм се бе отказал от такова тривиално прекарване на времето. Но нещо подсказваше на титулярния съветник, че безсънието повече няма да го измъчва.
Лекарството, което щеше да излекува болния от мъчителния недъг, се казваше „Булкокс“. Не че Ераст Петрович размишляваше сега върху тормоза на нощите без сън, но в същия миг някакъв задкулисен глас нашепваше на изтерзаното тяло: „Скоро, скоро ще си отпочинеш.“
Разумът на титулярния съветник пък съществуваше извън разните гласове и бе зает с изключително важна задача: Изграждането на Логическата Верига.
Веригата изглеждаше от стройна по-стройна.
И тъй, начело на заговора, ликвидирал японския Наполеон, стои достопочтеният Алджърнън Булкокс, агент на правителството на нейно величество Виктория, императрица на Индия и кралица на Британия.
Мотивите на интригата са очевидни.
Премахва се един управник, който се стреми да спази баланса между двете велики сили, които жадуват да сложат ръка на Тихия океан — Англия и Русия. Това първо.
Довежда се на власт експанзионистката партия, която ще се нуждае от мощна флота. Кой ще подпомогне бъдещите завоеватели на Корея? Естествено, владетелката на моретата Британия. Това второ.
Булкокс може да разчита на велика награда. И как не? В резултат на проведената от него операция Япония, а след нея и целият Далечен изток попадат в зоната на британското влияние. Това трето.
От човешка гледна точка също излизаше, че Булкокс е напълно способен да организира подобно мръсно, цинично мероприятие.
Занимава се с шпионаж и не го крие особено. Това първо.
Според думите на О-Юми (а кой познава тоя мерзавец по-добре от нея, самонарани се право в сърцето Фандорин) е способен на всякаква подлост, дори да изпрати убийци срещу щастлив съперник в любовта или срещу жена, която го е изоставила. Това второ.
Наистина, малко е вероятно да е организирал заговора срещу Окубо с одобрението на двореца „Сейнт Джеймс“, но той си е авантюрист, честолюбив играч, който би прибягнал до всякакви средства, стига да му осигурят успеха. Това трето.
И четвърто. Княз Онокоджи бе казал, че заговорниците имат много пари. А откъде всъщност бедните като мишки сацумски самураи ще имат пари? Докато агентът на британската корона разполага с наистина неизчерпаеми фондове. Как ли се е усмихвал достопочтеният, когато е слушал как светският клюкар му съобщава за дареното имение. Сигурно самият Булкокс го е откупил, а след това го е „загубил“ на карти със Суга. Дори и да не е действал лично, а с посредник, няма разлика!
Ходът на дедукцията бе прекъснат от Асагава, който блажено захърка насън. Почива на лаврите почти в буквалния смисъл на думата, рече си Фандорин. Злодеянието е наказано, справедливостта възтържествува, хармонията е възстановена. А съображения от областта на голямата политика не смущават съня на добрия инспектор. Както и кошмарът, който се случи преди около два часа в полицейското управление. Сигурно там вече е започнала паниката. Или всеки момент ще започне.
Чистачът или някой старателен секретар, дошъл преди началото на работния ден да сортира някои документи, ще хвърли, клетникът, едно око в кабинета на началника и ще види картина, от която ще му призлее.