Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Логън отпусна стиснатите си до болка зъби и отвори очи. Въздухът беше пълен с гъст, парещ очите му прахоляк, но той все пак установи, че лежи на нещо като склон. Изкашля се и опита да се размърда. Отдолу се разнесе остро стържене, подът под него се размести и склонът сякаш стана по-стръмен. Логън ахна от изненада, залепи се обратно към пода и се хвана за него с върховете на пръстите си. С едната ръка още стискаше ръката на Феро и той усети как пръстите й са се вкопчили здраво в китката му. Надигна бавно глава, за да се огледа, и се вцепени.
Колоните бяха изчезнали. Цялата зала беше изчезнала. Пода го нямаше. Огромната пукнатина в земята го беше погълнала и сега зееше под Логън. Той не можа да повярва на очите си. Лежеше на една страна върху голяма каменна плоча, която само допреди секунда беше част от пода на залата, а сега висеше килната на самия ръб на бездънната пропаст.
Тъмните пръсти на Феро стискаха здраво китката му, скъсаният и ръкав се беше вдигнал до лакътя и разкриваше изпъкналите от напрежение сухожилия на предмишницата й. По-надолу видя рамото й, а след него навъсеното й лице. Останалото липсваше — не го виждаше, защото тя висеше над бездната под края на каменната плоча.
— Сс — изсъска Феро с разширени от уплаха жълти очи и отчаяно задраска по гладкия камък с пръстите на другата си ръка в търсене на нещо, за което да се хване.
От назъбения ръб се отрони камък и полетя в пропастта. Логън го чу да чатка в стените на разцепената земя.
— Мамка му — прошепна той.
Не смееше дори да диша. Какви бяха шансовете му да се измъкне оттук? Едно се знае за Логън Деветопръстия, че няма никакъв късмет.
Внимателно протегна свободната си ръка нагоре, напипа тесен ръб в гладкия камък и впи пръсти в него. Започна да се издърпва нагоре инч по инч. Напрегна мускули и взе да тегли Феро към себе си.
Отдолу се разнесе ново ужасяващо скърцане и горният ръб на плочата бавно се надигна. Логън изскимтя и се залепи за камъка, молейки се той да спре да се движи. Усети как плочата подскочи страховито нагоре и по лицето му се посипа фин прах от ръба. Накрая камъкът изстена и плочата бавно се върна в предишното си положение. Останал без дъх, Логън замря неподвижно. Нямаше път ни нагоре, ни надолу.
— Сс! — очите на Феро се стрелнаха към ръцете им с вкопчени в китките един на друг пръсти. После тя кимна рязко първо към ръба на плочата, после към пропастта под себе си. — Човек трябва да е реалист — прошепна тихо, разтвори пръсти и пусна ръката му.
Логън си спомни как висеше от покрива на сграда високо над кръг от пожълтяла трева. Спомни си как бавно се свличаше все по-надолу и викаше шепнешком за помощ. Спомни си как ръката на Феро сграбчи неговата и как го издърпа нагоре. Той поклати бавно глава и стисна още по-здраво ръката й.
Феро извъртя към него жълтите си очи.
— Шибан бял глупак!
Джизал се разкашля, претърколи се и взе да плюе прахоляка от устата си. Огледа се, примигвайки. Нещо не беше като преди. Много по-светло е, а ръбът на пукнатината е доста по-близо. Всъщност съвсем близо до него.
— Ъ — изпъшка той, неспособен да изговори цяла дума.
Половината сграда отпред се беше срутила. Беше останала само задната стена и една от далечните колони, сцепена на две. Всичко останало беше изчезнало, погълнато от зейналата бездна. Изправи се с олюляване и изкриви от болка лице, когато тежестта му падна на счупения крак. Видя Баяз, който лежеше недалеч, облегнат на стената.
Съсухреното лице на магуса беше цялото в струйки пот, а очите му блестяха от големи черни хлътнатини. Скулите му стърчаха под изопнатата прозрачна кожа на лицето. Приличаше на едноседмичен труп. Не даваше вид, че отново ще помръдне, но Джизал с изненада го видя да се изправя и да сочи с трепереща ръка към ръба на пропастта.
— Помогни им — изграчи той.
Другите.
— Насам! — гласът на Деветопръстия идваше изпод ръба на пропастта и звучеше задавено, сякаш някой го душеше.
Значи, ако не друго, поне е жив. На самия ръб голяма каменна плоча висеше под ъгъл надолу. Джизал пристъпи предпазливо към нея, очаквайки всеки момент подът под краката му да пропадне. Надникна в бездната.
Севернякът лежеше по корем с протегната нагоре, към ръба на каменната плоча, лява ръка, а дясната беше опънал в противоположната посока, към долния ръб. В десния си юмрук стискаше китката на Феро. Джизал не виждаше нищо повече от нея освен част от белязаното й лице. И двамата с Деветопръстия изглеждаха силно изплашени. Лежаха върху неколкотонен камък, който се поклащаше на ръба над бездънна пропаст и се държеше на косъм. Повече от очевидно бе, че всеки момент може да се откъсне от ръба и да полети надолу.