Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя отново си легна, бясна и тъжна.
Толкова се учуди, че може да е тъжна! Случвало ли ми се е досега да бъда тъжна? Колкото и да ровеше в паметта си, не откриваше спомен за подобно чувство, сладникава и възтопла смесица от погнуса, безсилие, меланхолия. Без помен от ярост и буря. Тъга, тъга, самата дума не звучи красиво! Локва застояла вода. А и съвсем ненужно чувство. Вероятно бързо се привиква към него. Както майка ми например. Не искам да заприличам на майка си!
Загаси нощната лампа с евтиния розов абажур, който бе покрила с яркорозов шал от фина материя, за да прйдаде малко блясък на стаята си, и се замисли за подготовката на модното ревю. Длъжна беше да успее: едва 70 души от всичките 1000 щяха да продължат да учат. Трябва да съм една от тях. Да не губя от поглед целта. Гт Ле Ъез*. Гт Ле Ьез1, Гт а ГазЬюп циееп1. След петнайсет дни аз,
Ортанс Кортес, ще представя на модния подиум моите „творби“, а онази Шарлот Брадсбъри не създава нищо, тя се храни от въздуха на времето. Отвори очи въодушевена. Това е истината! Един ден никой няма да си спомня за нея, този ден аз ще имам 132 457 резултата в гугъл, дори много повече!
Тя потръпна от радост, придърпа завивката до брадичката си, предвкусвайки възмездието. После се сепна и тихо подвикна: Шарлот Брадсбъри! Тя ще присъства на ревюто! Седнала на първия ред, облечена безупречно, със съвършените си крака, съвършения си вид, с усмивка на вряла и кипяла в живота и с големите си черни очила! Модното дефиле на училището „Сейнт Мартинс“ щеше да е събитието на годината.
А той ще я придружава. Ще седи до нея на първия ред.
Кошмарът се повтаря.
Само че друг кошмар...
Във влака Евростар, с който пътуваше за Лондон, Жозефин беше потънала в размишления. Избяга и заряза майка си и сестра си в Париж. Зое отиде при една приятелка да учи за изпитите. „Искам да изкарам „много добър“; с Ема се учи сериозно.“ Мисълта да остане сама с Ирис в големия апартамент я изстреля в бюро на държавните железници, където си купи билет за Лондон. Остави Дю Геклен на Ифижени и си стегна багажа под претекст, че отива в Лион на симпозиум, посветен на живота на феодалите в средните векове, ръководен от специалистката по XII век госпожа Елизабет Сиро.
- Издателство „Пикар“ наскоро публикува нейна книга, „Благороден и укрепен дом“. Истинска настолна книга по темата.
- Аха! - измърмори Ирис.
- Искаш ли да ти разкажа за какво става дума?
Ирис потисна прозявката си.
- Наистина е оригинално, защото преди никой не се интересуваше от друго освен феодалните укрепени замъци, а тя е представила ежедневния живот, домовете на обикновените хора. Те дълго време са били пренебрегвани и едва днес си даваме сметка за значението им от гледна точка на археологията. Това са градежите от онова време със запазени начини на захранване с вода, системи на отходните места, комини. Много е интересно, защото къщата може на външен вид да не изглежда нищо особено, но сваляме вътрешния таван, проучваме преградните конструкции и се натъкваме на всички средновековни детайли, украса, тавани с орнаменти, изрисувани, целия начин на живот на хората от онова време. Къщата
е истинска матрьошка, разкрива отделните епохи, докато стигнем центъра, където се появява главното, от което всичко е тръгнало. Направо е гениално!
Беше готова да разкаже цялата книга, за да прозвучи лъжата й правдоподобно.
Ирис не попита нищо повече.
Също както й беше подала пощата, без да продума. Имаше писмо от Антоан с клеймо от Лион. Зое показа писмото на майка си. Пак същите приказки: добре съм, възстановявам се, мисля за малките си момиченца, които обичам и скоро ще видя отново, трудя се усилено за тях. „Той е все по-близо, мамо, сега е в Лион“, „а дори не споменава за това в писмото...“, „вероятно иска да ни изненада. .Значи е напуснал Париж. Кога, защо? Трябва да следя какво става с точките ми от „Интермарше“ и да поискам разпечатка при следващи евентуални покупки.
Четири дни сама! Инкогнито. След три часа ще слезе на перона на Сейнт Панкрас. Три часа! През XII век за три дни прекосявали Ламанша с кораб. Три дни са били нужни и да се стигне от Париж до Авиньон без почивки по пътя и спиране само колкото да сменят конете. С почивките са отивали десет дни. В наше време всичко е толкова бързо, свят да ти се завие. Понякога й се искаше времето да спре, да извика „предавам се“, да се свие в черупката си. Никого не беше предупредила за пристигането си. Нито Ортанс, нито Шърли, нито Филип. Следвайки съветите на английския издател, си беше