Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попита дьо Лунвил.
— Отивам във форта — каза Ерик. — Всичко е наред. Луис е там, предполагам, че и Биго също е отишъл.
— Бъди нащрек — каза сержантът и му махна с ръка.
Ерик изкачи хълма, върху който бе издигнато укреплението, и го заобиколи, докато стигна голямата порта. Тя все още беше отворена, а стражите полузаспали. Двама сааурци, които носеха това, което Ерик предполагаше, че са офицерски знаци върху металните си нагръдници, си говореха в една колиба до портала, но не обърнаха внимание на влизащия младеж.
Дьо Лунвил беше нарекъл форта класически укрепен и Ерик беше впечатлен. Върхът на хълма беше изравнен и по средата беше издигната висока кула. Около кулата имаше широка открита зона — нещо като крепостен двор, а край оградата бяха издигнати постройки, опрени във високата стена. Внезапно Ерик осъзна, че подобна конструкция бе издигнал Калис в Уенат, но разбира се, с далеч по-скромни размери. Тази кула можеше да побере дузина стрелци с лък, които спокойно можеха да действат на една платформа на десетина метра над земята. Ограда от грубо издялани греди, висока пет метра, заобикаляше малкото селище, допълнена от дървени прегради и земни укрепления. Никоя армия не би се затруднила значително с подобна крепост, но повечето наемнически дружини биха превзели подобно укрепление с много голям труд.
В самия лагер имаше половин дузина постройки, всички от дърво и покрити с навеси, направени от суха кал и трева. Около по-големите постройки бяха изникнали колиби, направени от плет и замазани с глина, и по този начин се получаваше истинско селище. Ерик разбра защо сааурецът при бариерата им бе наредил да останат отвън — тук наистина беше доста тесничко.
Чу смехове и се насочи натам, като предполагаше, че е кръчмата. И още от пръв поглед разбра, че не е сгрешил. Помещението беше слабо осветено и изпълнено с дим, но миризмата на бира, на спирт и човешка пот го блъсна като с юмрук. Внезапно болезнено му се прищя да си е у дома, в хана „Червената патица“. Потисна това чувство и се насочи към тезгяха.
Кръчмарят, набит и доста дебел човек, попита:
— Какво да бъде?
— Имаш ли някакво хубаво вино? — попита Ерик.
Мъжът вдигна едната си вежда — всички други пиеха бира или разреден спирт, — но кимна и донесе тъмна бутилка. Тапата не беше пипана, така че Ерик се надяваше бутилката да е в добро състояние и виното да не се е вкиснало.
Кръчмарят му наля и Ерик отпи глътка. Виното беше по-сладко, отколкото го предпочиташе, но не чак толкова като десертните вина, които произвеждаха на север към Ябон. Беше приемливо и той плати, като махна с ръка на кръчмаря да остави бутилката.
Огледа се и видя Биго. Беше се облегнал на стената зад една маса, на която петима мъже, сред които и Давар, играеха на зарове с двама сааурци. Гущерите бяха големи за столовете си, но се бяха наместили криво-ляво и очевидно бяха погълнати от играта.
След няколко минути Давар напусна играта, стана, дойде при Ерик и го попита:
— Имаш ли една минута време?
Ерик махна на кръчмаря за още една чаша и я напълни. Давар отпи и направи физиономия:
— Нищо подобно на вината от големите лозя вкъщи, нали?
— Къде е родният ти край? — попита Ерик.
— Далеч оттук — каза Давар. — Да излезем за малко навън.
Ерик взе бутилката и двамата излязоха в свежия и студен нощен въздух. Давар погледна на едната, после на другата страна и махна с ръка на Ерик да го последва до едно тъмно място зад ъгъла, засенчвано от крепостната стена.
— Виж, ефрейторе — започна Давар. — Да оставим играта на криеница. Вие сте дружината, която Нахут трябваше да спре, като й препречи пътя.
— Защо мислиш така? — попита Ерик. — Вие ни нападнахте, не ние.
— Не съм вчерашен — каза мъжът с усмивка.
— Какво искаш?
— Да забогатея — отвърна Давар с алчен блясък в очите.
— И как мислиш да стане това? — попита Ерик, като бавно спускаше ръка към меча си.
— Виж, сигурно мога да изкарам една-две златни монети, като кажа на Муртаг, че вие не сте тези, за които се представяте, но това са си една-две монети, а след това трябва да си търся дружина, към която да се присъединя. — Той се огледа. — Не харесвам това, което видях по време на голямото завоевание. Твърде много хора умряха за твърде малко злато. Така че си мисля, че бих могъл да бъда по-полезен на теб и на твоя капитан, но искам повече от обикновената надница.
— Ще имаш възможност да грабиш достатъчно, когато превземем Махарта — каза Ерик небрежно.
Давар пристъпи крачка напред и понижи глас още повече.
— Колко време може да издържите така? Вие не приличате на нито една дружина, която съм виждал, а съм обиколил десетки. Говорите странно и имате вид на… не знам… на войници, лишени от парадната показност и глупост, но корави като наемниците. Но каквито и да сте, не сте това, което искате да мислят хората за вас, и ще трябва да има нещо по-ценно, което да ме накара да мълча.