Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Хазяинът ме дръпна настрани и каза:
— Терций Валерий е извънредно заможен човек. Той притежава много обширни ниви и пасбища. Но както виждаш, разсъдъкът му е помътен и едва ли ще се оправи вече. Никога не бих повярвал във видението му, ако и с мен не се бяха случили странни неща. Ще си навлечеш гнева на родствениците му, ако му гостуваш и се разположиш в дома му.
Позамислих се и казах:
— Не е лесно да ме измами човек, тъй като имам много горчив опит зад гърба си. Благодаря ти за гостоприемството. Запиши ми в сметката всичко, което ти дължа. Приемам предложението на стареца, а жена ми ще се погрижи да го настани в покоите му, за да може да си почине.
Тъй или иначе, беше късно да се разсъждава, тъй като старецът се бе настанил в носилката си и Арсиное бе потеглила с него, държейки го за ръка. Усетих някакво лошо предчувствие, но ги последвах.
Пред дома на Терций Валерий беше прикован с верига роб вратар, който изглеждаше също тъй немощен и стар като господаря си. Всъщност халката, с която веригата бе прикована към стената почти се беше измъкнала от мястото си и робът само се преструваше, че е уж прикован, и то само когато в дома идваха гости. През останалото време се печеше на слънце в двора или се разхождаше напред-назад по улицата.
Робите вкараха носилката направо в атрия и Арсиное разбуди с ласкави думи стареца. Докоснахме домашното огнище и се поклонихме пред статуите на домашните богове. Дори се престарахме, тъй като взехме за божества и две фигури, които бяха изваяни тъй, сякаш оряха. Статуята представляваше мъж и жена, хванати за рало, а пред тях имаше два вола, които теглеха плуга. Всъщност статуята нямаше никаква стойност, просто Терций Валерий обичаше да я гледа и да напомня на гостите си откъде точно се е взело цялото му богатство.
Накарахме робите да положат стареца в ложето му и да донесат мангал с разпалени въглени, за да загреят помещението. Те донесоха и кожи и меки вълнени завивки, за да покрият болнавото тяло на господаря си. Терций Валерий явно се гордееше със скромните си навици и спеше на твърда постеля. Всичко наоколо говореше за упадъка в домакинството му, с което се занимаваха грохнали от старост роби. Той им заповяда да ни слушат и да изпълняват желанията ни. Арсиное сложи ръка на челото му и старецът задряма отново. Повече нищо не можехме да направим за него.
Върнахме се в залата и аз наредих да бъдат изпратени роби, които да доведат Ханна и Мисме и да донесат вещите, които бяха останали в наемната къща. Слугите ни гледаха с неприязън и се преструваха, че не разбират думите ми. Тогава аз извиках един от старшите управници на дома, който склони посивялата си глава пред мен, скръсти длани и призна, че е тиренец по произхождение и че все още помни етруския език, макар съотечествениците му в Рим да избягват родния си език след изгонването на свещения цар. Някои от тях дори не искали децата им да научат древния език.
— Но — продължи управникът — най-знатните етруски все още пращат наследниците си във Вейи или в Тарквиния, за да се научат там на добри обноски и да овладеят езика на предците.
Когато робите отидоха с носилка да доведат Мисме и Ханна, управникът каза:
— Родът на Валериите произхожда от Волсиния. Имам предвид планинския град Волсиния, а не свещения крайбрежен град.
Аз поклатих глава, усмихнах се и казах, че не знам нищо за етруските градове. Та нали бях чужденец, току-що пристигнал от юга в Рим, а и самият град, в който се намирах, ми беше все още непознат.
Той ме погледна удивено в очите, сложи лявата си длан на челото си и вдигна нагоре дясната си ръка.
— Съвсем не ми изглеждаш чужденец — ми каза уверено. — Познавам усмивката ти, познавам лицето ти.
Аз се ядосах вече за кой ли път и го прекъснах рязко:
— Стига безсмислици! Всичко това започва да ми омръзва. По-добре ми покажи дома и нека да видим покоите, които са ни отредени. Гостоприемният ни стопанин иска да се чувстваме добре тук.