Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Когато свихме по една пресечка, застлана с големи плочи, авгурът каза, че това е етруската част на града и че улицата се нарича Викус Тускус, тъй като римляните наричаха етруските туски. Тук живееха най-богатите търговци, най-умелите златари и най-знатните римски етруски. Те съставляваха една трета от местните знатни люде и горе-долу такова беше и съотношението им в съсловието на конниците.

Изведнъж авгурът спря, огледа се и каза:

— След разходката и разговора ни усещам, че краката ми се измориха и че ми пресъхна гърлото.

Попитах го:

— Как мислиш, няма ли да се намери някой етруск, който да се съгласи да ме приюти със семейството ми, въпреки че съм чужденец?

Не бях изрекъл още думите си, когато той почука с тоягата си по една ярко изрисувана входна врата. Тя се отвори и той ни поведе през атриум42 с дървени колони и малък басейн с фонтан, както и със статуи на домашни богове в олтарите. Вътрешният двор бе ограден с ниски постройки, които се даваха под наем. В самия дом имаше много стаи с маси и скамейки, а стените им бяха украсени със стенописи. Стопанинът се оказа доста сдържан човек, който поздрави стареца не чак дотам приветливо. Но когато се вгледа в мен, разбра, че пристигаме като гости, и заповяда на робите си да приготвят угощение. Оставихме Ханна да пази Мисме в една от постройките, която ни предложиха, и отидохме в залата за гости. Там ни чакаха две ложета. Авгурът обясни:

— Според етруските обичаи жената трябва да се излегне на ложе в същата зала, в която пирува и мъжът. Ако иска, тя може и да сподели едно и също ложе с мъжа си, докато се хранят. Както знаете, гърците позволяват на жените само да присъстват в залата за гости, а римляните смятат и това за срам и позор.

Самият той седна с гръб към стената в един от ъглите на залата. Но аз го поканих да сподели с нас трапезата и поръчах на прислугата да приготви ложе и за него. Старецът отиде да се измие, а стопанинът му даде чиста дреха, за да не изцапа ложето с мръсните си одеяния. Ядохме прекрасна храна и пихме чудесно домашно вино. Лицето на стареца светна и на устните му се изписа доволна усмивка. Аз се грижех за него като за почетен гостенин и разделях с него първата хапка от всяко блюдо. Той се хранеше, без да бърза, служейки си умело с ръце, умееше да се държи добре на трапезата и когато отпиваше от виното, не забравяше да капне няколко капки на пода в чест на боговете. После се появи гордостта на обяда — прасенце, приготвено с някакви местни подправки. Накрая бяха поднесени пресни плодове, сред които имаше и нарове. Поръчах да бъде отнесена достатъчно храна за Ханна, както и подходяща храна за малко дете като Мисме. Това, което не можахме да изядем, подарихме на прислугата. Старецът ни похвали за щедростта ни.