Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
С тези думи Арсиное искаше да ми напомни, че не съм нищо друго, освен гост в къщата на Терций Валерий и че дължа дори и това единствено на нея. Но празничното настроение, прекрасната храна, вино и ценните подаръци, които получаваше, я настройваха да се чувства добре и Арсиное сама ме привличаше нощем в ложето си.
Когато веднъж лежахме нощем един до друг, тя започна да ми говори с по-мек глас, сякаш й бе омръзнало да ме кори.
— Турмс, любими мой, месеците минават, а ти не предприемаш нищо. Свикнал си всичко да ти се поднася наготово. Скоро Мисме ще навърши четири години. Мисля, че е време да намериш начин да стъпиш на краката си. Ако не мислиш за себе си, помисли поне за мен и за бъдещето на дъщеря си. Не можеш ли да се научиш да караш бойна колесница или да свириш на тръба? Всъщност какво умееш, Турмс?
Бях сънлив и не исках да разсърдя Арсиное, затова казах полушеговито:
— Струва ми се, че ти самата знаеш най-добре колко добър любовник съм, Арсиное! Ако все още си съгласна с това, не ти ли е то достатъчно?
Тя ме плесна през устата, след което започна да рисува разсеяно с пръст по гърдите ми и каза:
— Никой мъж не може да се сравнява с теб в това отношение, Турмс. Но ето че ми хрумна една идея! Ако това е единственият ти талант, защо не се възползваш от него? Много римлянки биха останали доволни от теб и ти би се издигнал на висок обществен пост чрез леглата на патрицианките. Това е стар, изпитан способ, който често помага.
Възмутих се от думите й:
— Арсиное, нима не ме обичаш вече, щом си готова да направиш от мен платен роб на знатните римлянки?
Тя ме погледна озадачено, но като разбра, че ме е ядосала, побърза да ме успокои:
— Някои мъже биха приели думите ми като искрена похвала и биха били доволни от такова предложение. Вярно е, сигурно бих била ревнива, ако знаех, че спиш с други жени, но нали съм сигурна в обичта ти към мен! Така че нищо друго не би имало никакво значение! Но забрави думите ми, Турмс. Това беше само мимолетно хрумване.
След като Арсиное заспа, аз дълго време лежах буден и някак потиснат в постелята, вслушвайки се в шума и веселието на сатурналиите, които проникваха през стените на дома.
Само няколко дни по-късно, когато градът все още не бе утихнал от току-що миналите празници, а аз се чувствах ужасно, при мен дотича Арсиное с бледо като мрамор лице и със злобен вид, тъй че не изглеждаше особено красива, а по-скоро приличаше на медузата Горгона.
— Турмс — рече тя предизвикателно, — забелязал ли си нещо нередно у Ханна?
Трябва да си призная, че отдавна не бях обръщал особено внимание на Ханна, макар понякога да срещах погледа й, докато двамата си играехме с Мисме. Почти не бях разговарял с нея от онази нощ в Панорм, когато бях постъпил безразсъдно с момичето.
— Не, какво имаш предвид? — попитах аз.
Арсиное изпадна в ярост:
— Всички мъже са слепци! — извика тя. — Нима не виждаш, че Ханна е бременна? Ах, напразно се доверявах на мургавата развратница. Мислех, че ще съумея да я продам за висока цена в някой достоен дом. А сега кой ще я вземе, щом чака дете! Колко по-високо биха заплатили за нея, ако беше недокосната! Мислех, че я възпитавам добре. Но неблагодарницата е блудствала с някой роб или слуга зад гърба ми! Или може би с повече от един? Дали не е позната на мнозина ликтори и гладиатори? Аз ще й дам да разбере…
Спомних си това, което се случи между мен и Ханна, и изпитах вина. Вярно, че тя не можеше да е забременяла от мен, мислех си. Арсиное ме беше убедила, че съм безплоден. Но аз бях виновникът за това, че момичето не беше вече девствено и се бе отдало след мен и на други мъже. Явно не бе могло да устои на изкушенията на двуличния град. Ала не можех да споделя всичко това с Арсиное, а само гледах недоумяващо и казах накрая:
— Ханна бременна? Как е възможно?
След като се успокои малко, Арсиное продължи:
— Ханна злоупотреби с доверието ми. Но какво да се прави. Никакъв смисъл няма да седя и да страдам за непоправимото. Ще я продам колкото се може по-бързо, иначе всяка хапка, която хапва тя, всяко парцалче, което износва, са напразно хвърлени средства. Как мислиш, права ли съм, Турмс?