Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
2.
Върнахме се отново на улицата, където живееха етруските. Стопанинът беше развълнуван от нещо и ни заговори веднага:
— Добре е, че дойде, чужденецо. В дома ми стават странни неща. Нищо не разбирам и не съм сигурен дали бих могъл да те оставя да живееш тук, под собствения ми покрив. Боя се, че нещата, които се случиха, откакто ти пристигна, ще наплашат хората и те ще отбягват дома ми. А това е ужасно за домопритежател като мен.
Робите го бяха наобиколили, щъкаха наоколо и крещяха, че предмети летят из стаята, че домашният бог се е обърнал сам с гръб към огнището, гърнета и котлета трополят в кухнята, а шишът с печеното месо от само себе си така бързо се завъртял, че месото паднало в огъня.
Аз изтичах бързо в стаята. Арсиное седеше на ръба на ложето си с виновен вид и гризеше червена ябълка. До нея на скамейката с бронзови крака седеше съсухрен старик, който придържаше с показалец клепача на дясното си око. По ъглите на устата му се пенеше слюнка. Беше облечен в бяла наметка, поръбена с червена лента. Краката му бяха обути в сандали от скъпа кожа. Щом ме забеляза, той започна да разказва нещо, но тъй бързо и неясно, че стопанинът го прекъсна и поясни:
— Това е един от градските големци, брат на славния Публий Валерий, Терций Валерий. През последните години преживя много тежки изпитания. Съгласно закона, предложен от брат му и утвърден от сената, наложи му се да прати на смърт и двамата си синове. Той и сега идва направо от сената. Тълпата се беше събрала на протест, народните трибуни са решили да съдят Гай Марций, покорителя на волските44. Старецът се развълнувал толкова много, че изгубил съзнание и робите му го донесоха тук, в дома ми, от страх да не умре по пътя към собствената си къща. Когато дойде на себе си, след като намокрих челото му той изведнъж видя съпругата си, макар че тя, горката, умря от мъка след смъртта на синовете си.
Старецът заговори на етруски:
— Видях жена си, прегърнах я и разговарях с нея за неща, които са известни само на нас двамата. Няма никакво съмнение — това беше жена ми. Не знам какво стана, но после падна мрак и съпругата ми се превърна в жената, която седи сега пред мен.
— Нищо не разбирам — рече стопанинът, — аз също току-що видях жена си, макар че точно сега тя се намира на гости у роднини във Вейи, а оттам дотук има цял ден път. Готов съм да се закълна, че ходеше из атрия, наместваше статуите на боговете и пробваше с пръст пейките покрай стените, за да види дали слугите ни са избърсали добре праха. Но колкото и да ми се искаше да я прегърна, тя все ми се изплъзваше, а най-накрая пред мен се появи ето тази жена — и посочи Арсиное.
— Той лъже. И двамата лъжат — запротестира Арсиное. — През цялото време съм спала и не помня нищо. Когато се събудих, тук беше само старецът. Той седеше и ме гледаше, а от устата му течеше слюнка. Изобщо не би бил в състояние да спи с мен.
Аз се разсърдих:
— С фокусите си ти сигурно би могла да превърнеш всяка къща в долнопробен дом на блудството, но не изключвам възможността този път богинята наистина да се е вселила в тялото ти, докато си спала, и затова да не помниш нищо.
Терций Валерий беше доста образован човек и знаеше малко гръцки. Обърнах се към него:
— Имал си видение, защото си болен. Бил си прекалено развълнуван и си получил лек мозъчен удар, от това може да ти се е схванало лицето. Затова ти текат лиги и придържаш увисналия си клепач. Съпругата ти, която е покойница, се е явила пред теб в образа на моята жена. Тя очевидно те е помолила да се грижиш за здравето си и да не се намесваш в кавги и дрязги, които може да ти навредят. Точно така е било, повярвай ми!
— Лечител ли си? — попита Терций Валерий.
— Не — отговорих аз, — но един от най-близките ми приятели беше измежду най-добрите лечители на остров Кос. Той ми разказа някога за откритията, направени от един учен мъж: вътрешното повреждане на мозъка влияе на различните части на тялото. Болестта ти е в черепа и изтръпването на лицето ти е признак за това. Така съм чувал да се казва.
Терций Валерий се замисли и накрая каза:
— Ясно е че боговете ме изпратиха тук, за да мога да се срещна с жена ти и с теб, чужденецо. Ти успокои сърцето ми. Вярвам, че съпругата ми наистина ми се яви. Ако я бях послушал по-рано, сега и тя, и синовете ми щяха да са живи. Но жаждата за слава ме беше заслепила, искаше ми се да приличам на брат си и да се занимавам с обществени дела. Ето че сега огнището ми е студено и само харпии нашепват страшни думи в ушите ми всяка нощ, когато стоя буден в тъмнината. — Той взе Арсиное за ръката и предложи: — Бъдете мои гости! Стига съм се измъчвал, стига съм се терзал. Робите ми не ме слушат, управниците ми ме лъжат, а роднините ми само чакат смъртта ми, за да наследят имотите ми. По-добре е да приема в дома си двама достойни и изпратени от боговете чужденци, отколкото алчни римляни.
44
Волски — древно племе в Централна Италия, покорено от Рим през втората половина на четвърти век пр.Хр. — Б.пр.