Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Ах, Турмс, толкова малко ме познаваш. Нима не съм ти повтаряла много пъти, че женската ми натура се стреми само към едно — дом и спокойствие. За това обаче е необходим покрив над главата и няколко слуги, които да ти се подчиняват. Ето че го имам при този благороден болен старец и вече нищо друго не ми е нужно.
Всичко това не ме радваше особено, защото, макар да спеше при мен нощем и да отвръщаше на ласките ми, струваше ми се, че Арсиное през цялото време мисли за съвсем други неща. Всъщност би трябвало да съм доволен, тъй като Арсиное беше по-спокойна и се усмихваше по-често, но аз изпитвах някакво неопределено недоволство. След известно време Арсиное ми каза:
— Ах, Турмс, защо лицето ти е винаги тъй кисело? Нима не ти дарявам ласките си или може би си престанал да ме обичаш? Забрави ли какво сме преживели заедно! Аз още не мога да си спомня без трепет примитивния живот, който водихме при сиканите. Водена от страстта си към теб, аз те следвах из дивите гори. Но най-сетне намерих безопасно хубаво място и повярвай ми, искам да останем тук завинаги.
Колкото до събитията в града, сенатът наистина реши да осъди бившия си герой Гай Марций. Както е известно, след превземането на волския град Кориоли започнали да наричат Марций Кориолан и му дали право да участва в тържествата, седнал до консулите. А ето че сега го обвиняваха в пренебрежително отношение към плебеите и в таен стремеж към еднолична власт в Рим. Той имаше известна причина да мрази народа, тъй като, докато се биеше в свещените градове, домът му бе разграбен, след което бе изгорен до основи и имаше дори опасност самият Марций да бъде предаден едва ли не в робство. Гордостта не му позволяваше да забрави всички тези неправди и унижения. Плебеите се успокоиха впоследствие, след като добиха правото да участват в народния трибунат, който можеше да отменя решенията на магистратите или сената, ако такива решения бяха в ущърб на народа, но Кориолан никога не се съгласи да отстъпва и да дава път на народните трибуни, а ако ги срещнеше по улицата, дори плюеше след тях. Ето защо плебеите бяха решили да му отмъстят.
Кориолан е съзнавал, че хората от неговото съсловие няма да го спасят от народния гняв. Опасявайки се за живота си, той бе избягал през нощта от собствения си дом, охраняван от ликторите, бе преминал през градските порти и бе взел кон от собственото си имение извън града, след което бе препуснал на север, при волските.
До Рим бяха достигнали слухове, че волските са го приели с разтворени обятия, дали му нови дрехи и му позволили да извърши жертвоприношение на боговете, които го закриляли в бягството му. Волските, както и другите народи около Рим, ценяха високо римското военно изкуство и се надяваха, че прославеният военачалник, озовал се сред тях, ще им бъде от полза и ще обучи собствените им воини.
Наложи се есенният празник в цирка на Рим да бъде проведен два пъти. Тъй като при първото провеждане на празника бе допусната някаква грешка, боговете бяха изразили недоволство и изискваха повторно провеждане на празника. Бяха изпратени няколко лоши предзнаменования до жреците на Рим, че ако не бъдат послушани безсмъртните, градът ще бъде сполетян от злини. Сенатът предпочете да изразходва допълнителни средства и да организира отново игрите, но да не обижда боговете. Впрочем Терций Валерий отбеляза ехидно, че на сената му е необходим начин да отвлече вниманието на народа от развоя на събитията, ето защо послушните жреци бяха изтълкували по този начин знаменията.
Ние с Арсиное имахме за първи път възможност да присъстваме на подобни състезания и заехме хубави места в огромния цирк на Рим. Никога по-рано не бях виждал огромната постройка откъм вътрешната й страна. Римските състезания съвсем не приличаха на гръцките, по време на които се състезаваха свободни мъже, които мереха силата си. Вярно е, че римляните бяха наследили бойните изкуства и състезания от етруските, но съвсем бяха забравили първоначалното символно значение на кръвопролитията. Всичко бе придобило примитивен вид и кръвта се лееше единствено за удоволствието на тълпата. Дрехите на бойците, които трябваше да бъдат в различни цветове и да имат различни значения, както и бойните оръжия, като например тризъбец и мрежа, противопоставени на меч и щит, се определяха от жреците според правилата, създадени още в Регион, но самите бойци, както и тълпата, не разбираха изобщо смисъла на ритуалите.