Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Той отпусна ръцете, погледна ме тъй, сякаш не вярваше на ушите си, и продължи с мек глас:
— Както искаш. Но назови името си, името на жена си и кажи откъде сте, за да мога да се обръщам към вас както подобава.
Нямах причини да крия истинското си име от управника на този дом, още повече че той се ползваше с доверието на Терций Валерий.
— Казвам се Турмс — отвърнах. — Турмс от Ефес. Както навярно си се досетил, аз съм бежанец от Йония. Името на жена ми е Арсиное и тя говори само гръцки и финикийски.
— Турмс… — повтори той. — Това не е гръцко име. И нима е възможно йониец да умее да говори древния език на тиренците?
— Много си упорит — отвърнах аз с усмивка. — Наричай ме както искаш.
Сложих дружелюбно ръка на рамото му, а той се разтрепери.
— Римляните произнасят името ти като това на Турн45 — каза той. — Знаеш кой е той. Тъй ще се обръщам към теб. Повече няма да питам нищо друго, но обещавам да се погрижа добре за вас. Прости ми любопитството, то е обичайно за старите хора. Благодаря ти, че допря ръката си до мен, простия човек.
Той ни даде знак да го последваме, за да ни разведе из обширната къща на Терций Валерий. Помолих го да говори на латински, на езика на Рим, тъй като много исках да науча и този език. Управникът започна да нарича всеки предмет първо на латински, после на етруски, тъй че аз обогатих речника си и по двата езика. Само след около десетина дена забелязах, че говоря съвсем свободно етруски. Арсиное пък се стремеше да запомни всички латински думи, тъй като искаше да разговаря с Терций Валерий на езика на Рим. Започнах да се опасявам все повече и повече докъде щеше да ни доведе приятелството между двамата. Заради Арсиное аз повтарях всички думи и на гръцки, в резултат на което управникът на дома започна да разбира езика на елините и беше извънредно горд с това.
3.
Терций Валерий не беше сполетян от нов пристъп на болестта си, макар роднините му да се надяваха много на това. Считаха го за странен човек, дори не съвсем с всичкия си. Още от малък чувал много подигравки, тъй като го сравнявали винаги с двамата му умни братя. Наричали го просто Терций — трети син. В сената бил известен с прякора Брут, което означава тъп, недодялан. Ето защо всички в Рим се удивляваха на факта, че именно такъв човек бе натрупал толкова значително състояние.
Всъщност той съвсем не беше глупав и бездарен, само че способностите му бяха от по-особен вид. Братята му били надарени с таланта на властници. Те превърнали Рим в процъфтяващ град, пръв сред първите. Но всеки човек, дори и най-незначителният на вид, притежава някакви способности, присъщи единствено нему. Често се случва тъй, че умението или талантът остават незабелязани от околните. На някои други на вид обикновени хора им се случва поне веднъж в живота си да извършат нещо героично, както е примерът с Хораций Едноокия, който отбранявал сам моста Сублиций от настъпващите етруски. Цял живот смятан за глупав, макар и много силен, той си спечелил най-накрая уважението на съгражданите, макар и с цената на живота си, въпреки че Ларс Порсена завладял в края на краищата града.
Толкова обширни земи като тези, които притежаваше Терций Валерий, не биха могли да бъдат поддържани добре от глупав и бездарен човек. Сигурно бе предал синовете си на ликторите не толкова от честолюбие, колкото от морален дълг да следва достойните политически дела на братята си и да не признае в никакъв случай едноличната власт, за каквато са ламтели синовете му. Патрициите — поколение след поколение, особено тези, които произлизаха от старите етруски родове — се стремяха да бъдат истински римляни дори повече и от самите кореняци на града. Човек би помислил, че именно тези, които имаха етруски произход, биха желали властникът на града да бъде също от етруските царе. Странно обаче те не искаха това. Предпочитаха да бъдат само измежду знатните в града, да участват в сената, като трибуни, или просто да заемат високи постове във войската.
Ние с Арсиное се грижехме за Терций Валерий. Когато започна да оздравява и силите му се възвърнаха, той не скриваше благодарността си към нас. Вече не смяташе Арсиное за своя жена, а си спомняше ясно как се беше срещнал с нея и вярваше, че действително покойната му жена се е вселила тогава за кратък момент в тялото на Арсиное, за да му напомни да се грижи за себе си.
Когато беше в състояние отново да се движи свободно, аз намерих масажист, който да се погрижи за лицето му. Скоро не остана и следа от временната парализа, макар от ъгълчето на устата му все още понякога да течеше слюнка. Арсиное носеше винаги със себе си голяма чиста ленена кърпа и бършеше лицето на стареца като грижовна дъщеря. Тя започна да взима участие и в домакинството и да се разпорежда с робите и с прислужниците на дома. Готвенето се подобри и самият Терций започна да се храни здравословно. Чистенето на къщата се вършеше много по-редовно. Слугите миеха пода, бършеха прах от статуите на домашните богове и поддържаха посудата в изряден вид, а Арсиное следеше никой да не мързелува и самата тя участваше усърдно в непрекъснатото лъскане и миене. Никога по-рано не бях и подозирал дори, че Арсиное може да има толкова голяма склонност към домакинска работа. Ето защо веднъж й изказах удивлението си, а тя отвърна:
45
В римската митология — цар на рутулите, съперник на Еней за ръката на Лавиния. — Б.р.