Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Не искам да разказвам в подробности за кървавите състезания, които от жертвоприношение към боговете се бяха превърнали в кръвопролития без смисъл. Народът на Рим беше вълчи народ, който се радваше най-много на тези, които чакаха с чукове на рамо, за да размажат главата на падналия в боя. Бойците бяха роби или военнопленници, а не доброволци, както някога при етруските. Само ще спомена, че Арсиное се възбуждаше много от насилията, които се извършваха над животни и роби, и белите й ръце пляскаха възторжено. Беше облечена винаги в алени дрехи и косата й, която блестеше като мед, бе сресана по гръцки маниер, като на статуите, изобразяващи Афродита. Всичко това събуждаше завистта на местните знатни жени, които не умееха да си правят толкова изящни прически. Мога да кажа, че именно по време на празниците, когато придружавахме Терций Валерий в цирка и когато Арсиное му бършеше публично лицето, тя бе забелязана и за красотата й се заговори. Все още помня прекрасното й лице, застинало в очакване как ще се развие боят на арената, или пък във възторг от победителя, когато тя ставаше на крака да го аплодира заедно с хилядната тълпа. Зад стените на цирка тъмнееха хълмовете на Рим, обрасли в лаврови дървета и дъбове. Точно тъй помня лицето на Арсиное — на фона на тъмнеещите се хълмове, сред зловещото безмълвие или крясъците на зрителите. Помня го, защото тогава все още я обичах.

Най-късите дни на годината в Рим бяха посветени на бога, когото зовяха с името Сатурн. Това бе тъй старо и тъй свещено божество, че римляните се осмеляваха само внимателно да пооправят от време на време дървените колони, които подпираха фронтона на храма му. Сатурн беше по-стар от Юпитер Капитолийски, чийто храм бе издигнат от Ромул, първия цар на Рим. Говореха, че Сатурн е стар като земята. Празниците, които провеждаха в негова чест, римляните наричаха сатурналии. Хората си раздаваха подаръци, което през останалите дни на годината беше рядкост в Рим. Патрициите и плебеите се смесваха и робите заповядваха на господарите си. През тези дни всички роби от мъжки пол можеха да получат от господарките си това, за което не се говореше публично, тъй като римляните уверяваха, че по-целомъдрени жени от техните не могат да се намерят в целия свят. Но настойчивостта на това твърдение ме караше да мисля, че то не беше съвсем вярно. По този начин робите бяха омаломощавани и през останалото време на годината вършеха послушно работата си. По време на сатурналиите виното се лееше като вода, навсякъде по улиците имаше представления и никаква подигравка не се взимаше на сериозно. Тези дни наистина преобразяваха Рим и приличието съвсем се забравяше. Арсиное, въпреки че ходеше с наведена глава и гледаше да се държи скромно пред външни хора, получаваше непрекъснато подаръци, и то не само някакви си глинени съдове, а мазила, финотъкани одежди, помади, статуетки и дори украшения от благородни метали, огърлици и обици със скъпоценни камъни и сребърни огледала. Терций Валерий бе заповядал да се изпекат от глина статуетки, изобразяващи волове или овце, които Арсиное даваше в замяна на получените подаръци, за да подчертае скромността на дома, в който живееше.